Някога и сега

В Деня на космонавтиката 12 април да си спомним, че и ние бяхме сред първите, които дадохме своя принос за нейното развитие. В едно друго време, което създаваше немалко поводи за гордост. Когато бяхме сплотен народ и имахме истинска държава.
От архивите на БТА за онзи паметен 10 април, когато излетя първият българин в междузвездното пространство, четем: “Щастлив полет! В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът “Союз-33”, на чийто борд са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!"
Помня еуфорията. Помня извънредните включвания на радиото и телевизията, които създаваха усещането за нещо наистина голямо, което се случва.
А с какво можем да се похвалим днес?
Малка България не е загубила мястото си сред космическите държави, но едва ли скоро ще изпрати трети българин към звездите. Властта у нас е заета с всичко друго, но не и с планове за бъдещето. Отношенията ни с Русия са във фризера, а от сегашните ни евро-атлантически "приятели" да се надяваш на подобно партньорство е като да чакаш от умрял писмо.
От дистанцията на времето тепърва ще оценяваме оная държава, която безвъзвратно загубихме. Социализмът, вторият "златен век".     
Честит празник!