Нужна е национално отговорна лява политика

Няколко месеца преди партийния конгрес голямата загуба на местните избори остава да тежи със своите пренеприятни аргументи. На последните парламентарни избори през 2014 г. БСП получи около 500 000 гласа, на състоялите се неотдавна местни избори още по-малко - около 380 000 гласа. За разлика от парламентарните избори в края на 1994 г., когато близо 2 милиона и 250 000 българи дадоха гласа си за социалистическата партия. Но и за разлика от общинските избори през 1995 г., когато почти всички общини в отечеството "почервеняха".
Тази съпоставка показва, че за две десетилетия подкрепата за БСП е намаляла с близо два милиона гласоподаватели, което само по себе си е уникално политическо събитие. Вярно е, че намаляването на хората, гласували за БСП, се осъществи поетапно през годините. Но това не отменя констатацията - сега сме партия с 38 депутати в Народното събрание и без нито един спечелен областен град. Тези данни отдавна би трябвало да разтревожат дълбоко ръководните органи на партията, да ги накарат да пристъпят към радикални промени в политически и кадрови аспект. Което до момента не се случва.
Обясненията за електоралния спад могат да бъдат най-различни. Но главната причина е в разминаването между провежданата политика и умонастроенията на членовете и привържениците на партията. Значителен беше отливът от БСП след 1996 г. по време на председателството на Георги Първанов - милион, милион и няколкостотин хиляди гласоподаватели по-малко. Тук имам предвид и факта, че много хора се отдръпнаха от БСП, защото бяха

разочаровани най-вече от вътрешнопартийните крамоли

и предателства с кулминация опитът за държавен преврат от 10 януари 1997 г.
Георги Първанов допусна сериозни грешки по време на своя председателски мандат. Не става въпрос за сдаването на властта на 4 февруари 1997 г., тъй като партията беше вече изпуснала лостовете на управлението. За друго става дума. През периода на Първанов три фактора повлияха за намаляване на поддръжката ни. Първо, пасивността, но и непростимите компромиси, каквито допусна ръководството на БСП с кабинета на Иван Костов през 1997 и 1998 г. Второ, оставянето на организационната дейност на самотек. И трето, манипулирането на партийния конгрес през 2001 г. за приемане на решение България да членува в НАТО. Което коренно промени външнополитическия курс на партията. Свързано с това, отношенията на България с Руската федерация преминаха в програмните ни документи от графа "стратегически" в графа "партньорски" и по-нататък в графа "и други".
Сергей Станишев беше избран за председател на БСП през 2001 г. Моето мнение е, че Станишев първоначално направи полезни стъпки за ориентиране на партията към по-младото поколение. Премиерският му мандат (2005-2009) може да се смята за успешен с постигнатите резултати в икономическата, финансовата и останалите сфери. Тогава България я приеха за член на ЕС. Що се отнася до слабостите, Станишев продължи, даже задълбочи, социално-либералния модел на Първанов, както и набелязания от него геополитически курс на БСП към Вашингтон и Брюксел. По инициатива на депутати от БСП парламентът прие закона за досиетата и въведе плоския данък.
Исторически по-уязвима е дейността на Станишев от 2009 до 2014 г. На първо място, допусна да го свържат с уреждането на корпоративни интереси. На второ място, в ръководните среди на БСП взе връх антируската политика - съучастието на министри от БСП в кабинета "Орешарски" при налагане на санкциите срещу Русия, при спирането на "Южен поток" или при организиране на провокаторската кампания на МО във връзка с Крим. На трето място, липсата на реални вътрешнопартийни реформи, което доведе до още по-формално съществуване на низовите партийни организации. На четвърто място, пропуснатите възможности за обновяване на информационната ни политика, за влияние на БСП в отделни електронни медии. Нелепо е за резултатите от местните избори през 2015 г. да се обвиняват единствено Станишев и кабинетът на Орешарски, дори и заради това, че битието на правителството беше краткотрайно и не толкова безплодно и че то работеше в условията на

подготвяна цветна революция

Не може да се отрече, че резултатите от местните избори са оценка за миналите периоди в дейността на БСП, но и за дейността й през 2014 и 2015 г. (в опозиция подкрепата за социална партия като БСП би трябвало да нараства, а не да намалява!). Този път нашите гласоподаватели гласуваха на местните избори като на парламентарни. Със своето гласуване или негласуване те дадоха оценка както на нашите кандидати за кметове и общински съветници, така и на политиката, провеждана от централното ръководство.
Да, вярно е, че Михаил Миков и съратниците му се разграничиха видимо от Сергей Станишев и най-близкото му обкръжение. Но те все още не предлагат на обществото радикално нова политика и радикално ново политическо поведение! В дебюта си като председател на БСП Миков заяви, че ще провежда политика на "малките стъпки", и сгреши! Защото всички очакваха от него радикални политически, организационни и кадрови реформи. И понеже ги няма, последва обезкуражаване. Ако през последния етап от работата на Станишев имахме усещането, че ни води в погрешна посока, сега чувството е за прекалено бавно придвижване напред, за ситуация, сравнима с тази на застоя.
Иначе казано, през етапа "Миков" проблемите  се подсказват, но не им се намира истинско решение. Нерядко желаното се представя за действително. Така е например с извода, че БСП провежда последователна лява политика: акцентува се върху социалните инициативи на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, макар все още да не са изготвени управленските проекти на БСП в социалната област. Как като лява партия ще решаваме въпросите на държавата и собствеността? Как ще възвръщаме социалната държава? Как ще въдворяваме, ако сме в управлението, принципа на справедливостта? Как ще трактуваме концесиите, стратегическите отрасли в промишлеността, следприватизационния контрол, ЕРП-тата, банковия капитал? Как ще изкореняваме крайните форми на социалната мизерия, ромските гета? Как ще подобряваме положението в най-бедните райони на страната? Как БСП ще стане необходимата партия за българите в трудоспособна възраст? Как, при какви обстоятелства младежите ще навлизат не инцидентно, а масово в редиците на партията?
В същото време се мълчи може би за най-същественото. За това, че понастоящем са взаимно преплетени и взаимообусловени три смислови категории, кардинално важни за възстановяване на влиянието и авторитета на БСП:

лява политика - геополитика - национален суверенитет

Премълчава се, че сегашните геополитически ангажименти правят от България сателит главно на САЩ, а сетне на брюкселската бюрокрация. Че този тип геополитическа обвързаност стопира развитието и модернизирането на националната промишленост и земеделие, блокира външнотърговските ни отношения. Че у нас не може да бъде осъществена пълноценна лява политика без същностни промени в геополитическата ориентация на България!
Ръководството на БСП продължава да не се възползва от преимуществата на т.нар. "остатъчен суверенитет". А добре оползотвореният "остатъчен суверенитет" няма как да не промени външнополитическия курс на партията, в т.ч. политиката ни към Русия, към държавите от ОНД, от Близкия изток, Китай, Индия и пр. Тогава няма да е нужно да се наподобяват добри чувства към Москва, а в съответствие с националния интерес ще се съдейства за развитие на дългосрочното политическо, икономическо, военно и търговско сътрудничество с Русия или с други неудобни за Запада държави. Ще можем да се противопоставим открито на разполагането на американски бази у нас, на Командния център на НАТО, на установената у нас тежка натовска техника. Ще сме в състояние  директно да заявим, че Ердоган носи пълна отговорност за свалянето на руския самолет върху сирийска територия и пр. Ще наберем смелост, за да кажем очевидното: необходимо е БСП начаса да се обяви срещу преобразуването на ЕС от съюз на национални държави в съюз на регионални общности. За БСП проамериканската и крайно дясно-социалдемократическа политика на ПЕС нанася вреди на общоевропейското и конкретно на българското ляво движение.
Ще можем да призоваваме, освен за сваляне на санкциите срещу Русия, и за възприемането на Крим като изконна руска територия, история и култура, като населен почти изцяло с етнически руснаци, като самоопределил се в резултат на свободно проведен референдум. Ще изречем истината - в Украйна беше осъществен държавен преврат, там се възраждат най-мощно в Европа неонацизмът и ксенофобията.
Качествено обновената политика на БСП ще очертае перспективи за реален подем на националната икономика - реализация на промишлени и инфраструктурни проекти, широк достъп на селскостопанската ни продукция в Русия, мащабно разрастване на туристическия отрасъл, предоговаряне с руснаците на цените за газа и нефта, създаване на смесени промишлени предприятия и пр. Дори и с цената да ни бъдат наложени санкции от ЕС, ще имаме достатъчно мотиви, за да отстояваме строежа на АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток", спекулативно спрените 3-и и 4-и блокове на АЕЦ "Козлодуй".
По този начин ще отговорим обосновано на исканията и настроенията, които владеят нашите симпатизанти. Днес мнозинството леви българи искат решителна промяна в геополитиката на България, ратуват за нов тип близки, дружески отношения с РФ (независимо че Съветският съюз се разпадна и че обществената система на съвременна Русия е по-близкопоставена до тази на държавния капитализъм). Излиза, че левите ни сънародници виждат в лицето на Русия цивилизована и могъща славянска и православна държава, без чиято всестранна подкрепа България ще остава и в бъдеще най-бедната и най-нещастна страна в ЕС.
Другояче мисли и действа обаче част от партийния ни елит, за който

личната кариера и бонификациите от САЩ и ЕС

стоят по-високо от лявото мислене и традиции, от националния интерес. Въпреки уговорките, които прави тази част от партийния елит, той предпочита да остане верен на своите натовски стандарти, снабдени - за пред публиката - с показна признателност към Русия.
Така че дневният ред на партийния конгрес през пролетта на 2016 г. би трябвало да се концентрира върху триадата лява политика - геополитика - национален суверенитет, пронизани от позитивното отношение на БСП и на нейното ръководство към Русия и руския народ. Естествено, и върху други програмни, организационни и уставни проблеми.
За съжаление, засега предконгресната дискусия протича твърде конфронтационно и от страна на Изпълнителното бюро, и от страна на неговите опоненти. А това може да породи непреодолими разделни процеси вътре в партията. Надявам се обаче на конгреса да бъде наложена нова национално отговорна лява политика, която обхваща и въпросите, засегнати в тази публикация.