НС възложи на правителството да ускори процеса на приемане на еврото у нас
Парламентът възложи на правителството да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г., при курс 1,95583 лв. за 1 евро.
Със 157 гласа "за", 28 - "против" и 23- "въздържали се", Народното събрание (НС) прие предложеното от ГЕРБ-СДС решение. В подкрепа гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС и "Демократична България". От "Възраждане" бяха против, "БСП за България" се въздържаха, а "Български възход" гласуваха с "против" и "въздържал се".
С решението се възлага на Министерския съвет (МС) в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и с държавите, участващи в механизма зa oбменните курсове (ЕRM II), с оглед приемане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г. Правителството в координация с БНБ и другите отговорни институции да ускори и процеса на техническата подготовка за приемане на еврото, съгласно Националния план за въвеждане на еврото, приет от МС на 27 май 2022 г., гласуваха депутатите.
България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро, е записано още в решението.
Членството в еврозоната е гарант за пълноправно участие във всички дискусии и решения, засягащи Европейския съюз (ЕС), заяви служебният министър на финансите Росица Велкова от парламентарната трибуна. Тя взе думата след изслушването на ръководството на Българската народна банка за готовността на България за влизане в еврозоната.
Според нея най-очевидната полза от въвеждане на еврото е, че България значително ще увеличи своето участие и влияние в процеса на формиране на политиките на еврозоната.
"Понастоящем, макар страната да участва в консултации по някои от темите, засягащи еврозоната, тя няма право на глас във вземането на решенията. С въвеждането на еврото България ще може да оказва влияние върху дневния ред на еврозоната, въвеждането на еврото допълнително ще даде тласък за ускоряване на реформите и конвергенция с най-развитите страни на ЕС", посочи тя.
"На практика интеграцията в много отношения се развива по-бързо и задълбочено между държавите от еврозоната, отколкото в ЕС като цяло, така се създава реален риск от Европа на две скорости, в които важните решения на ЕС се взимат от държавите, приели еврото. Не на последно място приемането на еврото за национална валута се очаква да доведе до формиране на по-благоприятни условия за финансиране от гледна точка на суверенния дълг", заяви тя.
Според Велкова приемането на еврото ще направи България по-подготвена за настоящата и за следващи кризи, с които може да се сблъска.
Преминаваме от режим, в който липсва паричен суверенитет към режим на споделен паричен суверенитет с приемането в еврозоната, подобно на страни като Франция и Германия. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който бе изслушан по искане на левицата в парламента относно ползите и рисковете от приемането на еврото у нас.
Радев коментира темата в отговор на въпрос за разликата в загубата на паричен суверенитет от България преди и след влизането ѝ в еврозоната. Той бе категоричен, че това е положителна стъпка от гледна точка на БНБ.
Относно анализа за ползите и рисковете от приемането на еврото, Радев обясни, че не е редно банката да бъде въвлечена в политическа дискусия. По думите му въпросният анализ трябва да бъде приет от Координационен съвет и да бъде финализиран от работната група, оглавявана от служебния вицепремиер Атанас Пеканов. Радев уточни, че няма решение на парламента за предоставяне на такъв анализ от БНБ. БНБ не може да бъде задължена да предостави информация или анализи, които не са от нейната компетентност, коментира управителят.
През целия ден коментарите на различните парламентарни групи и депутати разпалваха бурни спорове, които продължиха до вечерта.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.