Нравствен протест срещу насилието върху личността

Така е назовала най-новата си стихосбирка тази надарена авторка от Бургас, изданието е дело на едно от най-престижните ни издателства - "Захарий Стоянов". Името на тази поетична книга навярно би събудило у нас асоциации, от чийто полъх да усетим дъха на нежни и красиви преживявания. А всъщност тази сериозна творба с цялостното си съдържание ни среща с един изключително задълбочен и мислещ творец, който улавя с чувствителните си сетива и най-неосезаемите детайли в психологически и човешки план, сложните и противоречиви процеси от съвременната действителност.
Роза Боянова притежава завидна аналитична мисъл, което й помага да вниква в не особено лицеприятните дълбини на съвременното ни общество, раздиращо се от безпрецедентна низост и падение. Но тя не е безучастен и равнодушен съзерцател, дълбоко се вълнува и излива в разкошен бял стих неудържимата си болка и страдание, суровата си, но справедлива присъда към непоносимото ни, обезчовечаващо съвремие. Затова и нейният герой неистово изригва:

Не ще ни стигне времето,
за да повярвате във мен.
А имам още нещо да ви кажа:
Остават само часове да се обичаме,
        да мразим - не остават.
Земята към последния си кръг ни приближава.
                        ("Опънат вик")

Още с първите й стихове имаме усещането, че се докосваме до поезия, която ни потапя в тягостната атмосфера на днешния задушен ден, а това предопределя до голяма степен и нейната минорна емоционална обагреност. Авторката непрестанно страда и более за тежката участ на своите съвременници. Будната й гражданска съвест и съчувствено сърце не могат да понасят как

Старостта плете от спомените си дантели
     и мрежи -
     за досадници
     и наивни.
Полепва по стъклата тежък мрак,
     подобно скръб.
                ("Подобно скръб")

Затова и в много от творбите й битува елегичното настроение, което я заставя болезнено да се пита:

Къде се скри безгрижният живот,
       без да ме утеши?
Защо реши да ме отмине бъдещето строго?
       Към кого ли бърза?
             ("Когато Бог ме изостави")

Отчаянието, огорчението от чувството за безпомощност и изоставеност, страхът нерядко преливат и пораждат основателния гняв и възмущение от необуздаемата уродливост, от която все повече се задъхва новото ни измамно време. Подобен психологически рисунък и емоционален заряд откриваме и в стихотворенията й "Тук всеки къс земя за гроб достоен е", "Тъгата има смисъл винаги", "Под толкова грижи е скрит човек" и др.
В непрестанните си творчески търсения и разсъждения Роза Боянова е впрегнала своя талант, солиден литературен интелект и безотказен упорит нрав, за да търси и открива застрашените и изчезващи топлина, светли пориви и мечти в бита на нашия съвременник. Тя е обаче творец, който не е загубил самообладание, вярва в победата на доброто и романтичното над връхлетелите ни злини.
Затова, разбира се, стихосбирката в никакъв случай не бива да се приема като неспирен угнетяващ поток, излят от горест и безизходица. Немалко нейни творби ни правят свидетели на благородния стремеж да се воюва за истинска хармония и повече нравствена чистота в човешката душевност. Нещо повече - неведнъж ни препраща и към могъщата спасителна сила на любовта, чиято магия ни избавя от коварните вериги на злото.