29 Март 2024петък00:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ставри Зоичкин:

Новото поколение учени "мисли" онлайн

В България все още трудно осъзнаваме нуждата от иновации за развитието на икономиката, казва младият финансист

/ брой: 149

автор:Симона Симеонова

visibility 2990

Ставри Иванов Зоичкин и е на 29 години, родом от град Пещера. Завършил е "Икономика и организация на труда" в УНСС. Има магистърска степен "Финанси на предприятието" в БАН. Експерт в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към Националния осигурителен институт. Гордее се най-вече с "титлата" учредител на МИИР - Младежка инициатива за иновационно развитие.

- Ставри, младежката ви организация е все още съвсем "млада", но пък си поставяте амбициозни цели. Разкажи как се роди идеята и какво всъщност представлява МИИР?

- МИИР е учредена и съществува от 9 ноември 2009 година. Учредителите сме общо 9 души, сред които и изключителният доцент д-р Нако Стефанов. Приели сме да регистрираме нови членове чрез електронната ни страница на принципа на социалните мрежи, като се предвижда да има и йерархия между съмишлениците ни. Тази страница е първият ни проект, който все още не сме финализирали. Имаме партньорска организация, която е в сферата на екологията, с която имаме много какво да споделим. След началото на Лисабонската програма през 2000 г. Европа започна да отдава все по-голямо значение на ключовата роля на знанията и иновациите. Тук, в България, много по-рядко се обръща истинско внимание на нуждата от иновации в науката и почти не се говори за това как младите учени да се развиват и привличат. Ние сме убедени, че е нужна радикална промяна в мисленето и в действията на държавата. Разбира се, няма как да повлияем на държавата, затова решихме да създадем движение, поставящо в основата си иновацията и иновационното мислене и култура. Все по-честото споменаване на "икономика" и "общество на знанието" навън и липсата на каквато и да е реакция в нашата страна ни накара да работим сами. Организацията ни е първата стъпка в създаването на среда за развитие на творческия потенциал на българите. Ще търсим съдействие с всеки, който иска реализиране на новите идеи. Докато ние все още сме в период на създаване, европейските предприятия усърдно търсят нови иновационни модели, процеси и млади дипломанти с по-добри предприемачески и мултидисциплинарни умения.

- Как върви "опознаването" ви с официалните институции?

- Все още не сме осъществявали официални контакти с институциите, но сме провеждали много разговори с университети и училища, от които срещаме подкрепа и одобрение. Веднага щом пуснем сайта в действие, ще разпространим и официално нашите идеи по учебните заведения.

- Какво трябва да накара младите хора, занимаващи се с наука, да ви повярват и да ви потърсят?

- Главната ни цел е да поставим идеята за изграждане на българско общество и икономика на знанието. Иска ни се да сме част от авторите на изпреварващата стратегия за иновационната платформа на България. Вече пишем проекти за търсене на нови подходи и начини за генериране на икономически растеж. Мога да дам пример със сферата на комуникациите. Това е тема, вълнуваща всички държави от развития свят. На хората им трябват все повече и все по-често достъпни комуникации, устойчиви енергийни източници и подходяща за живот околна среда. Ако не помислим как да ги запазим днес, няма да ги имаме утре. Тъй като в бързоразвиващия се свят новаторските подходи са много ценни, мислим да ги подкрепяме, да си събираме и предлагаме като "продукт", който  ще помогне за преуспяването на всички сектори  в България. В същото време ще се създават условия за осъвременяването на уменията, създаването на нови работни места и доразвиването на привлекателни предприемачески способности на ново ниво. Настоящата икономическа криза само подсилва нуждата от тази инициатива.

- Имате ли спонсори?

- Все още не. У нас още е трудно да убедиш бизнеса, че инвестициите в иновации имат смисъл.

- Кои от идеите си вече сте реализирали?

- В момента разработваме уеб сайт, с който ще се стремим да създаде онлайн общности на знанието - ОЗИ. ОЗИ ще обединяват ключовите елементи в триъгълника на знанието: изследователска, академична, иновационна, предприемаческа и стопанска дейност, като обединяват хора от различни сфери на дейност да работят съвместно в иновационната верига от образованието до икономическите ефекти. ОЗИ ще бъдат "опитното поле", на което ще се работи по някои от решаващите въпроси за бъдещите успехи на страната ни в икономиката, основана на знанието. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроси като "Кое кара хората и екипите да мислят и работят иновационно?", "Можем ли да обучаваме предприемачи?", "Кое прави едно място иновационно?", "Могат ли отворените иновации да работят в полза на модерното промишлено производство?", "Как можем да измерваме иновациите?" и много други.

- Най-амбициозната ви цел?

- МИИР като цяло е една амбициозна инициатива, която "в търсене на нови пътища" ще се стреми да обедини българските умове, пръснати по цял свят за създаване на новото, ориентирано в по-голяма степен към знанията, компетентно и с предприемачески нагласи общество не само в България, а и в ЕС. За свой първи приоритет, обаче ще се концентрираме върху създаването и пускането в действие на ОЗИ. Даваме си сметка, че създаването и последващият успех на ОЗИ са от решаващо значение за по-нататъшното развитие. Същевременно ние сме добре запознати с многобройните инициативи за по-нататъшно засилване на иновациите в Европа както на европейско, така и на национално и регионално ниво. Нашата работа ще допълва и подкрепя тези инициативи, като същевременно гарантира, че организацията ще има допълнителен оригинален и значим принос. С оглед на това управителният съвет на МИИР поставя основното ударение най-вече върху ОЗИ и уникалния принос към иновационната програма на Европа.

- За тези, които не са се сблъсквали с темата, обяснете как ще си помагат тези хора, свързани в ОЗИ?

- Общността за знанието и иновациите представлява партньорство за взаимна помощ, правно и финансово структурирано образувание от разпръснати партньори на международно ниво, които обаче са тематично обединени. Ето защо смятам, че веднага след пускането в действие на интернет страница ни и ОЗИ, ще може да приобщим младите хора, университетите и, разбира се, българския бизнес към нашата кауза.

- А защо е необходимо да има такива организации в България?

- Непосредствената съвместна работа с хора от организации с различни роли в иновационната верига ще облагодетелства преноса на знания по възможно най-ефективен начин. Чрез създаването на условия за нови взаимодействия между всички участници в иновационната мрежа, ще се създаде среда за постигане на високи постижения и възможност за усъвършенстване до международно ниво на конкурентоспособност. Тази среда ще може да се превърне в притегателна основа за развитие на нови идеи и взаимодействия, ще консолидира и ускори националния  иновационен процес, като същевременно ще допринесе съществено за целите на политиката на ЕС. Нека не забравяме, че България и Европа се нуждаят не само от служители, но също и от бъдещи работодатели и предприемачи.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ