Ново двайсет - визуален комфорт

Сякаш в екоминистерството не работят българи и не знаят колко е изобретателен българинът, когато му бъде забранено нещо, към което се е привързал. Екоминистърката онзи ден обясни една от важните на ведомството стъпки - забраната за ползване на малки найлонови торбички, толкова разбираемо, че прозвуча направо опростенчески: "Големите торби могат да се ползват продължително време и са достатъчно тежки, за да не летят, и съответно да създават визуален дискомфорт!" Сиреч Министерството на околната среда и водите не създава политика за опазване на околната среда, а за "визуален комфорт". Ако е така, може би най-разумно е следващата стъпка на МОСВ да се сведе до кръстоносен поход срещу използваните презервативи и дамски превръзки (памперсите са по-тежки, не летят и не се веят от клоните на дърветата).
Големите найлонови торби за многократна употреба няма да се облагат с новата такса от 35 ст. Не е ясно къде отиват тези пари, но се предполага, че са предназначени за някое перо в държавната хазна. Ала нямаше ли да са повече, ако бе съхранен и бизнесът с малките и тънките торбички? В началото на хилядолетието мнозина безработни намериха ниша за прехрана именно в производството и предлагането на този артикул. Екоминистерството успява сега да зачеркне още един малък бизнес. Да не говорим, че и големите производители на полимерни торбички преди време прогнозираха, че увеличаването на таксата от 15 на 35 ст. ще доведе до съкращаването на 6 хил. работни места! Това са нови 6 хил. семейства без препитание, а като добавим и малките производители, те стават още повече. Дали плащането на обезщетения за безработица и на социални помощи, както и намаляването на социалните и здравните осигуровки й излиза по-евтино на държавата? Или може би всички останали без работа ще бъдат преквалифицирани с пари от еврофондовете в инспектори с микронометри, които ще мерят дебелината на всяка найлонова торбичка по магазини и пазари, а ако трябва - и по домовете ни?
Така или иначе, ясно е едно: малкият бизнес трябва час по-скоро да иде под ножа и да се даде всичко на големите. И този път големите успяха да се "споразумеят" с... представители на държавата - както и да се погледне, на пазара ще има само торбички на големите вериги!
Разбира се, има и друга алтернатива: хартиени торбички. Но и тук има въпросителна: колко гори трябва да идат "под ножа", за да бъде осигурена дървесина за хартията? Защо пък не? Нали някой трябва да си заработи комисиони и от това?
...Не чух?!? Питате за екологията ли? Че кой го е грижа? Въпросът е да бъде осигурен визуален комфорт. А той е безценен!