Ново дигитално хранилище за 13 именити писатели

Непознатото културно наследство, което е застрашено от физически разпад, ще бъде спасено и запазено с помощта на проекта "Българската литературна класика - знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти". Проектът е финансиран с конкурс по Мярка 2 "Документиране на културната история" на програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства". Той е на стойност 192 272 евро и се очаква да бъде завършен в края на април 2016 г. Негов ръководител е доц. д-р Елка Трайкова, директорка на Института за литература при БАН. Координатор  от Столичната библиотека е Юлия Цинзова, директорка на библиотеката, и от Националния литературен музей - Катя Зографова, директорка на музея.
Освен ръкописи, предметни артефакти и фотодокументи, ще бъдат обхванати архивните фондове на 13 български класици: Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов, които са притежание на Националния литературен музей и Института за литература. Към тях ще бъдат добавени и публикации на тези автори в детския периодичен печат, които се съхраняват във фонда на Столичната библиотека. Предвижда се да бъде създадено уеб базирано хранилище със свободен и лесен достъп до него от различни устройства и от различни места на света, отворен за български и чуждестранни читатели. За целта ще бъдат изградени три модерни дигитални центъра за културно наследство - във всяка от трите партниращи си институции.
В специален раздел на уеб базираното  хранилище ще бъде създаден богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която ще бъдат дигитализирани книги, периодични издания, фотодокументи и други материали. За целта ще бъде оборудван мобилен център за ромската култура, ще бъдат обучени ромски младежи, които да работят в него и да създават вторични образователни продукти въз основа на дигиталния ресурс. Така ще бъде изпълнено изричното условие на донорите на програмата 10% от бюджета на проекта да се използва за ромската общност в България. Всички архивни единици в уеб базираното хранилище ще надхвърлят 200 000 броя, обясниха участниците в проекта.

Юлия ЦИНЗОВА:
Увеличава се броят на младите читатели 


Юлия ЦИНЗОВА е директорка на Столичната библиотека от 2013 г. Завършила е бакалавърска степен в Държавен библиотекарски институт,  магистратура и аспирантура - в Университет по култура и изкуство в Санкт Петербург. Научен сътрудник I степен по социология на четенето в Народната библиотека.


- С какво ще участва Столичната библиотека в проекта?
- Участваме с архива на детския периодичен печат, всичко, каквото имаме публикувано от тези 13 класици, и за тях, в детския периодичен печат до 1944 г. 118 заглавия, много ценни материали, голяма част от произведенията на тези писатели  всъщност са поместени в детския периодичен печат,  за нас това е изключително важно. Ще участваме и с юбилейни листове, посветени на авторите във връзка с техни годишнини. И разбира се, с много педагогическа литература за авторите, това, което е за малките, отново свързано с детския периодичен печат.
- Какво е значението на дигитализирането? Не закъсняхме ли с него?
- Макар дигитализацията да е закъсняла в България, в последните години има наистина мащабни проекти, включително и в Столичната библиотека. Вече имаме дигитализирани архиви на регионалния периодичен печат до 1944 г., заедно с три библиотеки в Пловдив, Велико Търново и Шумен. Продължаваме да развиваме този проект, имаме вече и модул за свързване на каталог с дигитализираното съдържание, включително и за новия проект това ще бъде изключително важно. Ще може да се визуализира дигитализацията с книгата, която се намира във фондовете на библиотеката.  Мисля, че проектът се развива във време, което е интересно, особено с ромската част. Това не е някакъв акцент и не е просто, защото в момента е актуално. Това е тема, по която трябва да работим  абсолютно последователно, притежаваме огромни ресурси, които не познаваме, нито ние, нито ромската общност. Много искаме, особено ромските деца, да бъдат запознати с тази част от творчеството на ромите.                     
- Младите хора влизат ли в библиотеката, четат ли?
- През последните две години има увеличаване на аудиторията на младите. Първо, защото купуваме много повече книги, и второ - има все пак нагласи и тенденции въобще за повишаване на интереса към четенето, за това допринесоха включително и националните кампании. Имаме и много повече читатели - 35 хиляди бяха миналата година, а до май можем да се похвалим с 6 хиляди нови читатели в библиотеката. Сред тях наистина се увеличава числото на младите хора, по-важното е, че те ползват не само книжни, но и дигитални ресурси.  Разполагаме и с мобилна версия на каталога и с внедряването й миналата година нашите млади читатели са се увеличили три пъти. Това за нас е изключителен успех, затова продължаваме да участваме в тези начинания и очакваме с огромно нетърпение и техниката, която ще получим по Норвежката програма, заедно с Музея за история на София и Софийската градската художествена галерия - трите културни института за втория голям проект за дигитализиране на историческата памет на столицата. Това вече е предпоставка за мащабна дигитализация.
- Какво четат младите? Каква литература търсят?
- Младите читатели имат абсолютно различни интереси. Момичетата предпочитат художествена литература, четат много книги и по психология, социология. Голям интерес забелязвам към историческата литература, както и към публицистиката, което може би се свързва и с обществената ситуация и настроения у нас. Наистина много разнообразни интереси и тъй като ние сме публична библиотека, и най-важното депозитна, получаваме екземпляр от почти всяка книга, издадена и преведена в България. Нямаме проблем с удовлетворяването на интересите на младите читатели в България.


Участващите страни представиха проекта официално пред журналисти в Медия център на БНР 

Петър Морозов, "Портрет на Иван Вазов", 1920 г.

Орден "Св. св. Кирил и Методий", с лента и звезда, с който Иван Вазов е удостоен за втория си юбилей през 1920 г.
Снимки Мариета Томова