Новият сезон

Първият ден на септември от години е символичното начало на новия политически сезон. Август очевидно го броим за изгубен, защото дори истеричната опозиция тръгна към плажовете и изостави битките и кметовете си в ареста за есента. 
Времето неумолимо мина и ето, че на прага на септември ситуацията не е мръднала нито с милиметър. Отново виждаме, че опозицията не просто е разпарчетосана, а яростно скарана и антагонистично разделена. ПП/ДБ обявиха, че ще внасят вот на недоверие, а "Възраждане" кресна, че няма да го подпише. В зала те ("Възраждане") щели да гласуват срещу кабинета, но нямало как да дадат подписите си на тези лакеи. Би трябвало да очакваме дебатите по този вот като риалити шоу, защото тепърва ще видим как опозицията вади кирливите си ризи и ги размахва обвинително в Народното събрание. За първи път след 90-та година си имаме парламент, в който вотовете на недоверие се оказват по-голям проблем за тези, които не са в управлението, отколкото за тези, които са във властта. 
Всъщност това е и големият проблем на градската десница у нас - тя вечно развива някакви сантиментални и морални драми, които са важни, но, като се появи близо до властта, винаги с двата крака влиза във всички възможни капани и днес плаща солената цена на колаборациите си.
И тази скарана, морално прогнила и смешна опозиция би трябвало да даде шанс на управлението да блесне, ако самото то често не затъваше в плаващите пясъци на своето неумение да работи както трябва по проблемите на хората. 
Това не е опит за самоцелна критика, но правителството твърде често се дави по теми, по които може да има както и политическо, така и морално предимство. Проблемът с водата на Плевен беше ясен още от кошмарното лято на миналата година, но увлечен в безкрайната политическа олелия, кабинетът в окото на бурята се сети да обръща внимание на големия проблем. И така бе принуден да се обяснява за неща, отдавна сътворени от други. И по всяко време това щеше да е мелодрама с комедиен привкус, но днес България е на прага на еврозоната и освен водните кризи, тепърва обществото ще се гневи и настръхва от скачащите цени. Тоест държавата е между чука и наковалнята и всеки проблем е не просто политически тест, а знак дали управлението може наистина да произведе стабилност, а не само нейна имитация.
Всъщност отдавна не е имало есен с толкова висок залог. Защото в световната политика текат размествания на пластове, а България дори не е в състояние да погледне към голямата картинка и да открие своето място и интерес. Защото страната е заключена в дребните, битови проблеми, които провалят цялата идея за качествен и спокоен живот. И е крайно време някъде между медийните пиратки, вечните интриги, протестите, скандалите и изхвърлянията всички парламентарни партии поне за миг да се сетят, че избирателите им заслужават различен живот. Нов сезон, различен живот. Дали някога ще го доживеем?