Новият музей със старите проблеми

Първа публична дискусия за съдбата на новия Музей на изобразителните изкуства, известен като "българския Лувър", събра творци, изкуствоведи, преподаватели от учебни заведения по изкуствата, директори на галерии, музейни работници и журналисти в столичната галерия "Академия" при НХА. Закъсняла или не, срещата провокира размисли и постави въпроси. За съжаление, по-голямата част от тях остана без отговори, но участниците в дебатите се надяват, че все пак техните идеи, съображения и предложения във връзка с бъдещия музей на изкуствата ще бъдат чути. А защо не и реализирани.
Мартин Иванов, служебният министър на културата, който взе участие в дискусията, посочи, че работната комисия, оглавявана от акад. Светлин Русев, би трябвало да е приключила с действията си и да оповести решенията си. Отстранени са предишните пречки, свързани с помещаването на заведението "Планет" в част от сградата, поради което се забави изграждането на последното й крило. Междувременно служебното правителство гласува и отпусна 100 хил. лв. за ремонта му. Отстранени са и проблемите след голямата лятна градушка, която разрушава част от тавана и покрива. На пръв поглед изглежда, че всичко около новия Национален музеен комплекс е готово или почти готово, а все още няма яснота върху възлови моменти, свързани с неговата структура, визия и функционалност. А имаше вероятност той да отвори врати още тази есен! 
Един от основните въпроси, които днес се обсъждат, е колко и какви музеи да има в сградата? Как и къде ще бъдат поместени реставрационните ателиета и експозициите? Какво изкуство ще предлагат - българско или чуждестранно, социалистическо или съвременно? Кой ще вземе решението и доколко тази концепция ще отговаря на интересите на публиката?
             
 1 или 2 музея?    

Според проф. д-р Чавдар Попов неудачен вариант е да се сливат или обединяват Националният музей за изобразително изкуство и Галерията за чуждестранно изкуство. Не са ясни аргументите за това. С какво са свързани - със  спестяване на средства, на администрация или с особеностите на сградата? По-важно е да се обърне внимание, че в България за 136 г., откакто съществува като свободна страна, нито в периода на социализма, нито в периода на т.нар. преход у нас не е намерен начин да се направи сграда за българското изобразително изкуство. Безспорно то трябва да бъде показано, осмисляно и популяризирано не само чрез временни експозиции, а в по-широк национален мащаб.
Националната художествена галерия в най-добрите си години не е представяла повече от 180 произведения от Освобождението до края на Втората световна война. Аз съм за Музей за историята на българското изобразително изкуство, какъвто никога не е имало у нас, коментира Бистра Рангелова, дългогодишна изкуствоведка в НХГ.
Налага се мнението, че двете национални художествени институции трябва да бъдат запазени като самостоятелни, най-малкото защото са се доказали през годините и имат какво да покажат поотделно, без да бъдат сливани. Макар че работната група по създаване на постоянната експозиция към новия музей няма единодушна позиция за това.
Двата музея да се съберат на едно място изисква огромни средства и огромен художествен фонд, за който няма достатъчно оборудване и ресурси - факт, който излага на риск бъдещия музей да се превърне в недоносче. Преди всичко възниква въпросът какъв продукт искаме да създадем и покажем? Неговият маркетингов анализ не е срамен и не бива да се пренебрегва, смята Весела Радоева.                  
Тази част на сградата, която е ремонтираният МЕИ, e крайно неподходяща за експозиции на изящно и изобразително изкуство, камо ли на скулптура, твърди проф. Велислав Минеков от НХА. Според него бъдещата подредба трябва да бъде разпределена на малки и големи работи. През цялото време няма проект, който да обясни бъдещото функциониране на сградата и нейния бюджет! Продължаващото състояние на незнание води до пълен хаос! Все още

остават без отговор камара въпроси:

колко човека ще работят в новия музей, какво ще харчи той за поддръжка, охрана, дори за осветление... Колко ще струва на държавата преместването и подреждането на експозициите? Каква ще е предполагаемата посещаемост и работното време на музея?
Всъщност проблемът с музеите и галериите в България е много по-дълбок и наболял, отколкото изглежда, и днешната дискусия за новия музеен комплекс е само повод да се замислим и направим равносметка, макар и закъсняла, за тяхното действително състояние.          
Културна политика за българския музей и галерия липсва в България от 50-60 г. Положението се влошава през последните 25 години, когато няма отношение първо, към сградата, и второ - към колекциите и кадрите в музея. За каква реставрация да говорим, когато масово в институциите няма реставратори. За какви експозиции става дума, когато българските музеи нямат площите да ги осъществят.
Софийската градска художествена галерия се отказа от постоянна експозиция, за да може да показва повече творби от своя фонд! СГХГ разполага с 8500 произведения...

Няма елементарна стратегия

която да поддържа, показва и развива  изкуството. Просто защото липсва национална политика за това. Липсва група от различни специалисти - по образование, история на изкуството, маркетинг, реклама, която може да разработи конкретна програма, свързана с естеството на дейността на екипа и съдържанието и популяризирането на културните институти. 
Ако това се преодолее, музеите и галериите не само няма да са празни, но ще се търсят начини за привличане и на младата аудитория. Не е тайна, че у нас липсва програма за работа с образователните институции, отделни музеи сами поемат инициативата. "От 2-3 години нямаме посещаемост на ученици. Направихме билетите с най-ниската цена от 2 лв. и пак няма тълпа пред галерията. Имаме 1 безплатен ден - четвъртък, и отново няма опашка, но залите са по-пълни, защото е безплатно", отбеляза Аделина Филева, директорка на СГХГ.
Тъжно е. Говорим за културен туризъм, а държавата не е помислила за елементарни условия и правила, чрез които би се развила музейната култура на българина и би се стимулирало изкуството. Така, както е на Запад. Човек може да си купи един билет, с който да обиколи 10 институции, и този билет да важи за три дни например. Такава политика би насърчила хората да се наслаждават на любимите си изкуства и би напълнила културните институти.    

Финансирането

Вечният проблем. У нас музеите се субсидират на парче, при което става дума не за нормално и пълноценно развиване на някаква дейност, а за жалко съществуване. Който оцелее - оцелее. Всеки се оправя сам. И най-вече - директорът да му мисли! 
Крайно време е да решим какво искаме от нашите галерии и музеи и как най-рационално можем да ги използваме. Защото днес пак стигаме до задънена улица. Този път в лицето на бъдещия музеен комплекс, който се намира в центъра на София. Той, макар и нов, повдига всичките тези проблеми и отново се сблъскваме с нашенския си синдром. Типично по български събираме с години, сливаме и издигаме, създаваме и рушим,  разделяме. Защо НГЧИ и НХГ трябва да бъдат потърпевшите страни от изкуствено създалата се ситуация? Кому е нужно двата музея да се слеят в едно? Нима

няма с какво да запълним новия музей? За какво ни е тогава? 

Помним случая с Приложния музей, който бе самостоятелен и изведнъж се превърна в отдел... Не е ли важно да имаме повече институти с различни физиономии и самостоятелен живот, както е в европейските страни. Това показва, че всъщност нямаме национално отношение и уважение към собственото си изкуство и култура, към нашите музеи - заради самите нас, а не заради другите. Чудим се как да накараме чужденците да разгледат и оценят българската култура, при положение, че самите ние не я познаваме добре и нямаме желание да я опознаем.
Час по-скоро трябва да се направи удачна и работеща стратегия за това как да функционира най-оптимално за творците и за публиката който и да е музей, за да може родното ни изкуство наистина да се развива, разчува и популяризира у нас и извън пределите на страната.

Дискусията бе водена от проф. д-р Чавдар Попов и журналиста Стефан Джамбазов



Снимки Мариета Томова