Новият господар на света

Таня ГЛУХЧЕВА, Пекин

Преди години се говореше, че в Обединените арабски емирства думата "невъзможно" не съществува. Стига убедително да представиш идеята си на емира, той ти дава пари да я осъществиш. От друга страна, ако до този момент за титлата "Господар на света" се бореха (в прекия и преносния смисъл) Русия и САЩ, то вече отличието заслужено отива при Китай - без да е необходимо "мерене на сили" (в прекия и преносния смисъл) и... с много въображение. Тук се изобретява дори неща, които още не сме могли да си представим.
Има нещо много характерно за китайския народ, неприсъщо за останалите, а именно: дисциплина, трудолюбие и скромност. Китайците не говорят, те действат. И оставят резултатът да говори за себе си. Най-впечатляващото е, че винаги успяват да намерят баланса - в кулинарията, ежедневието, работата, семейството...

Едва ли е останала сфера, където да не се забелязва трайният им отпечатък. Започвайки от земеделието, технологиите, конфекцията, сега вече си гарантират сигурно място и в кинематографията. Съвсем скоро Холивуд, който през последните години показа, че доста се е поизчерпал откъм идеи и сюжети, ще започне да се учи от китайците. Излезлият наскоро филм "Wandering Earth II" ("Лутащата се Земя 2", пр. ав.) впечатлява освен с продължителността си от 3 часа, но и с реалистичното представяне. Не са необходими очила за специалните ефекти - зрителите имат чувството, че наистина вълна ще ги залее или пък, че са сред актьорите.

Къде се случва магията?

Подобно на повечето места по света и в Пекин има фабрики, които вече не функционират като такива. И вместо да бъдат изоставени да се рушат, (както сме свидетели на редица такива у нас), държавата е позволила те да се използват за нещо друго. Така например - стар комплекс за стомана днес "живее втори живот" като киностудио.
Отново на същото място се разработва "колата на бъдещето", която по всичко личи ще бъде поредното "умно устройство": от човека ще се изисква минимално усилие, за да я кара.
Мястото се казва "So real" ("Толкова истинско", пр. ав.), но в действителност на чужденеца му изглежда "surreal" (сюрреалистично). Защото само на няколко километра оттам се намира историческата и културна зона "Мошикоу", където туристите вървят по търговски път, построен преди 1000 години. Въпреки че днес не могат да се видят живи камили, натоварени със стока за продан в далечни земи, местните са се постарали да пресъздадат духа на епохата, поставяйки пластмасови камили от двете страни на улицата.

Минало и настояще се преплитат,

традиции и модерни изобретения се сливат и, когато си мислим, че няма какво повече да ни изненада - пред нас се извисява древен храм. Такъв е случаят с храма "Фахай", чийто строеж е започнал през 1439 г. и е приключил четири години по-късно. В него се намира огромна статуя на Буда, пред която коленичат вярващи от цял свят. Традицията повелява да се остави скромен дар - индийците например оставят ябълка или някаква храна, друг решава да направи малко дарение, а трети дават обещание - щом се сбъдне това, за което са се помолили да се върнат, за да благодарят. Независимо дали ще  се случи след година, пет или повече.

Тай чи

В Западния свят все по-често навлиза тази комбинация от физически упражнения. Но малцина знаят, че това е нещо повече от гимнастика. Използва се още като спортна медицина (много китайци го препоръчват след прекаран КОВИД-19), философия, бойно изкуство. Съдържа в себе си хиляди години древна източна мъдрост и отново учи на баланс - започва с бавни и плавни движения, които постепенно стават по-резки.
Според хората, които го практикуват - той забавя стареенето и е полезен за физическото и умственото ни здраве. Ако в древността Тай чи е бил привилегия за избрани, то днес всеки, който има желание може да прави упражненията. Затова не е и рядкост да виждаме малки и големи групи в парковете, където млади и стари, под звуците на спокойна музика се грижат за тялото си. Вероятно затова няма да срещнете или видите никъде изнервен, ядосан китаец. Всички са спокойни, уверени и търпеливи.

Коприненият пазар

Умението да се пазариш трябва да се показва и в Китай. Дори и в търговските центрове. Макар и някои магазини да продължават да стоят затворени след пандемията, много търговци са се върнали на работа и с гордост показват стоката си. Но никъде няма цени! В мола "Копринената улица", известна сред чужденците като "Копринения пазар" предлага красиви шалове, перлените бижута, елегантни костюми, слънчеви очила и такива с диоптър, играчки... всичко. А цената е... според човека. На калкулатор ти показват една сума и започваш да предлагаш по-малка сума, докато не чуеш: "Добре, но само за теб толкова!" И накрая - и вълкът сит и агнето цяло. Клиентът остава доволен, че е купил нещо качествено на добра цена, продавачът, че е заработил нещо.

С култура, добро отношение, дисциплина и подходящ начин на живот, се постига много. Традициите се спазват, миналото се почита, не се руши нищо, само се добавя нещо ново. И се прави с гордост, че си част от народа си, а не се подмазваш на никого. И, както казват тук: "Когато искаш да покажеш на какво си способен, играеш честно, а не се опитваш да спънеш или да саботираш труда на другия." Само по този начин се става господар на света!