Новите цени на топлото оскъпяват семейния бюджет с над 2 процента

С повече от 2,3 процента ще се повиши общата месечна издръжка на домакинствата заради новите цени на ток, парно и газ, които влязоха в сила от 1 юли. До края на годината едно 4-членно домакинство ще трябва да заделя средно между 595 и 597 лв. на човек месечно. Това сочи прогноза на КНСБ, отчитаща скока на природния газ, топлоенергията и електроенергията.
Според експертите от синдиката с около 2, 6% ще се увеличат необходимите разходи в групата на горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите. Тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период.
Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София, където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При средна сметка от 150 лв. за парно, през идващите зимни месеци столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв, прогнозират от КНСБ.
Очакванията са да нарасне енергийната бедност. Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 75 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (590 лв), това означава, че всяко дори и незначително поскъпване на живота ще свие потреблението, а хората в бедност и социално изключване ще продължават да нарастват, предупреждават от синдиката.
Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. Последните данни на Евростат сочат, че цените в България са нараснали с 84,6% в периода между 2000 и 2017 г., докато средното им повишение в рамките на целия ЕС е било от 36%. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).
При този висок дял на живеещи в риск от бедност и социално изключване, всяко ново увеличение на цените изправя битовите потребители пред сериозни проблеми по отношение на непосилните разходи за енергия.
Мерките за преодоляване на енергийната бедност се свеждат до отпускане на целева енергийна помощ, те имат ниско покритие и не всички нуждаещи се от помощи могат да имат достъп до тях, алармират от КНСБ.