Новите санкюлоти

Паметникът "1300 години България" трябва да бъде разрушен! Този рефрен се повтаря като че ли от 1300 години, но в действителност от 25. Първите, които викнаха срещу него още в зората на демокрацията, бяха облечени в "демократични" подбуди.
Тези дни паметникът ще бъде разрушен и кметицата на София е толкова доволна, че е намерила своето пилатовско решение. Махане на конструкцията, а скулптурите изпращаме към Боянските ливади. И вълкът сит, и агнето - цяло. Но не е съвсем така.
Ако паметникът се наричаше "1300 години Тодор Живков", вероятно щеше да е разбираемо това разрушително усърдие. Но той не се казва така, а в името му думата България е основна, другото са нейните над 1300 години културно развитие. Тук няма политика, защото политически България търпи крах поне три пъти през този многовековен период.
Днес варварите взеха властта в своите ръце и първото, в което се втренчиха нискочелите им профили, е именно този паметник. Той не е с оспорвани творчески качества. Варварите ги оспорват, но те са само пяната, изплувала от дълбините на новото ни време.
След Великата френска революция има подобни "плячкосвания" на културни паметници и хора. Да, вярно, санкюлотите били гладни и не разбирали нищо от култура. Затова и гилотината работела неуморно, докато не утихнала жаждата за кръв у тогавашните варвари.
Сега нашите варвари имат политическа власт, имат Столичен общински съвет и карат мерцедеси, рядко ходят по улиците на София. Да не говорим, че голяма част от тях не са от София. Затова днешните санкюлоти с лека ръка ще разрушат едни паметник на историческата ни памет. Сътворен от бележит скулптор, който тези полуграмотни хора явно трудно ще разберат. Защото едно е да обичаш масовата култура (която е измерима с ядене и пиене), друго е да вникнеш в метафори и символика. Има много време, докато днешните санкюлоти и техните наследници нагънат мозъчните си дадености. А дотогава всеки паметник на културата е застрашен. От неграмотните, на които времето случайно е дало власт.