Новите огради в Европа

Съвсем наскоро министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто официално обяви, че страната му ще започне изграждането на ограда по границата със Сърбия като част от физическата защита на държавата от прииждащите от унгарския южен съсед нелегални емигранти. Подготвителните дейности по изграждането на стената ще започнат от началото на седмицата, а планът е цялата дължина на границата между Унгария и Сърбия от 175 километра да бъде обезопасена с ограда с височина от 4 метра. Министър Сиярто отбелязва, че "имиграцията е един от най-сериозните проблеми, пред който днес е изправен ЕС. Страните членки търсят решения, но Унгария не може да чака повече..." Отговорност за бързото изграждане на съоръжението ще има министърът на вътрешните работи на Унгария, а премиерът на страната Виктор Орбан подчерта, че не е редно към Унгария да се изпращат бежанци, а същите трябва да бъдат спрени на сръбска територия. Орбан допълни, че вече не става въпрос само за защитата на Шенгенското пространство, а за заздравяването на външните граници на ЕС изобщо.
    Унгария отдавна заплашва, че и физически ще затвори сухопътната си граница със Сърбия, и след изявлението на министър Сиярто заплахите се превърнаха в реалност. През изминалата 2014 г. Унгария е приела много повече бежанци, отколкото всяка друга страна членка на ЕС без Швеция - почти 43 000 души. В сравнение с 2013 г. това е огромно увеличение, тъй като тогава лицата с подобен статут са били само 2000 души. Само от началото на 2015 г. до момента броят на бежанците в Унгария е около 54 000, а се очаква до края на годината те да достигнат дори и до 130 000. В началото на годината бум отбелязаха бежанците от Косово, идващи от сръбска територия, а сега емигрантите са основно от Сирия, Ирак и Афганистан. Повече от 95% от тях преминават границата между Унгария и Сърбия.
    По данни на Министерството на вътрешните работи на Сърбия броят на търсещите убежище в страната чужденци през 2014 г. е бил 16 500 души, а само от началото на годината до момента е вече над 22 000.
    В едно от граничните унгарски села в непосредствена близост до браздата Ашотхалом живущите почти всяка нощ намират в имотите си групи от бежанци. Жителите се оплакват от непрестанните набези на емигрантите и невъзможността на местната полиция да се справи с проблема, който се задълбочава от ден на ден. Полицията арестува нелегално преминалите границата и ги депортира към един от трите бежански центъра в граничния град Сегедин, който е повече от препълнен.
    Македония също е изправена пред тежка бежанска вълна от Гърция. Ежедневно македонската гранична полиция връща обратно на гръцка територия поне по 3-4000 нелегални бежанци, но поне още толкова успяват да преминат границата и да се отправят на север към Сърбия и Унгария с надеждата да достигнат по-богатите страни от ЕС. Македония също няма капацитет да се справи с този проблем и властите си затварят очите с надеждата, че страната им ще си остане само транзитна дестинация.
    Положението с нелегалните емигранти в Сърбия се влошава от ден на ден и макар съседите да обвиняват България за ситуацията, нещата не стоят съвсем според сръбските твърдения. Основният бежански поток през Сърбия за Унгария и Западна Европа основно идва от две направления - от Гърция през Македония и от Косово. Вероятно има нелегални емигранти, които идват и от България, но техния брой на фона на останалите две направления е направо символичен. От друга страна, в Сърбия функционират три центъра за бежанци - в Баня Ковилача, Сиеница и Тутин, като първият е претъпкан, а останалите два имат символични капацитети. В Македония има само един такъв център в покрайнините на Скопие, който също има капацитет от само 150 места.
    Според изявление на заместник-министъра на външните ни работи Филип Гунев при негово посещение в Турция страната ни също се подготвя за изграждането на нови 60 километра гранични съоръжения от Капитан Андреево в посока Лесово. Ако този план бъде реализиран, това означава, че общата дължина на оградата по българо-турската граница ще бъде 90 километра.
    А Брюксел дава сериозни сигнали, че е против изграждането на нови стени в Европа. Звучи чудесно, но от друга страна няма решение на въпроса как страните от Южна, Югоизточна Европа, а дори и Централна Европа, могат да се справят с главоломно нарастващата бежанска вълна от страните от Близкия и Средния изток и Северна и Централна Африка.
    Не е тайна, че бежанците напускат домовете си поради война, тероризъм, крайна бедност, глад или други причини от социо-хуманен характер. Но нито България, нито други от по-бедните страни членки, а дори и развита страна като Италия, не могат да си позволят допълнително натоварване на държавните финанси с прекомерния брой бежанци, които продължават да прииждат от зоните на конфликт в близките до Европа региони. Не е и нормално, а още по-малко човешко тези хора да бъдат върнати назад по дулата на оръжията там, където животът им основно ще виси на косъм всеки ден. Къде е изходът? Оградите може и да решат въпроса, но това ще е временно решение. Ние може отново като преди 25 години да заградим границата си с Турция, Унгария да изгради ограда по браздата си със Сърбия и т.н., но например Гърция не може да изгради ограда по морската си граница. Италия и Испания също. Бежанският поток от сръбско-унгарската граница ще се насочи към сръбско-хърватската. Означава ли това, че и Загреб ще трябва да гради ограда?
    Просто и ясно е, че е дошло крайно време Брюксел дълбоко да се замисли и предложи стратегия за справянето с проблема (не за борбата!) с нелегалните емигранти. Има достатъчно механизми и в рамките на политиките за добросъседство на ЕС, и чрез прилагането на икономически и  политически лостове по отношението на държавите, откъдето идва основният бежански поток. Оградите задълбочават проблемите и различията, а не ги решават!