Новите крале без синя кръв

Вече съм ви обръщал внимание върху личността Златан Ибрахимович. Онзи, същият футболист-голмайстор, който си купи църква в Стокхолм и призова да вдигнат негова кула до Айфеловата. Явно обаче да си екстравагантен и арогантен хваща дикиш за пред хората. Справка - сегашната българска власт. Така се получава и с този швед. Харесали са си го иначе студените шваби. Отбор от регионалната германска лига Рот-Вайс Оберхаузен публикува сериозна и сензационна оферта към Златан в интернет страницата си. Немците предлагат съвсем не на майтап да го произведат в крал, ако подпише с тях. От Рот-Вайс твърдят, че са готови да направят от града си конституционна монархия. Дори щели да сменят името на местната бира - от Кьониг Пилзнер на Ибрахимович Пилзнер. В негова чест ще бъде открит и градският басейн, който не работи от 1983 година! Не е за вярване нали? Ама си е оферта отвсякъде, какво ще кажете?
Този факт за пореден път показва силата на спорта и безграничното му влияние върху обществения живот, където и да е по света. У нас има хора, които благодарение на състезателната си дейност, са провъзгласени от народа за крале. Христо Стоичков на първо място. Има и други, от други спортове. Та от народа - да, ама от управляващите Татковината - не. Те обичат да се самовъзнасят, защото са си самодостатъчни. Но това не е признание. Защото не може да си постоянно на власт. И един ден, като не си, кралете си остават същите, но ти не си сред тях. Дори и да имаш синя кръв във вените. Имахме и у нас един такъв пример, който освен, че пожела 800 дни, си пожела и дворците, и горите. Ето така се получава. Хората не те искат за крал, заради произхода ти, а заради качествата. И затова някак не е толкова фрапантно, че и Златан и Камата Стоичков са посрещани като такива. Те, тяхната работа са си я свършили. За разлика от много други действащи такива.
Иска ми се, освен Ицо в нашата Територия да има още достойни за крале в очите на хората. И те да са от всякакви сфери на живота. Да, да има такива личности, които да напълнят един стадион, зала или площад, за да дадат положителна емоция на хората. Да им засвидетелстват уважение. А не да ги събират от всички краища на тези 111 хиляди квадратни километра, за да ги ползват за користните си цели. Досега така беше. Но рейсовете с електорат идват и си отиват, а на тези вътре дори един приятен спомен не им остава. Защото са по задължение в автобуса. Не по убеждение. Всички го знаят, но поради липса на повече искани от хората крале като Ицето Стоичков, и никакви сред властта, това е видимият резултат. Да се надяваме обаче, че не е крайният. Защото българският народ е нещо повече от електорат. И българският спорт напук на много ми ти неща е нещо повече от участие някъде. Много повече…
Излиза, че е особено тъжно да си непризнат цар или крал на народа. Или политически водач на народа. Важни са ония, които стават крале от народа. Без значение от цвета на кръвта, и дали имат корона или жезъл. Те са естествените водачи. Те ще бъдат последвани. Вервайте им!