29 Март 2024петък00:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Матей Шопкин

/ брой: 54

автор:Дума

visibility 1811

Към България 2020

Българийо и вчерашна, и днешна,

и утрешна Българийо - поклон! 

Поклон пред тебе, майко безутешна,

въздигнала до Бога своя трон.

Под вечните недра на необята

за тебе сплитам слънчеви венци,

но ме боли, че ти кърви душата

от хищни и безродни подлеци.

Те тъпчат твоята велика слава

и с дива ярост ти копаят гроб

и всичко се превръща в мътна лава,

подобна на безмилостен потоп.

Какво да сторя, майко безутешна,

освен да кажа в твоите беди:

Българийо и вчерашна, и днешна,

и утрешна Българийо - бъди! 

Бъди и остани през вековете

земя, покръстена от мъдър Хан,

земя, уханна като ранно цвете

и горда като стария Балкан!

Размисли в мъглата

          Мила Родино,

          ти си земен рай...

              Цв. Радославов

Мъгла противна, сива, гъста 

над горда Стара планина

и аз вървя, понесъл кръста

на тези тъжни времена.

О, аз вървя с душа ранена

и гледам с горестни очи

край мен - земя опустошена,

над мен - угаснали лъчи.

Жестока болка ме обгръща

и зрее в мен сподавен вик:

Къде си ти, земя могъща?

Къде си ти, народ велик?

Но като жар от люта жажда

сред тази глуха пустота

дълбоко в моя дух се ражда

една спасителна мечта.

Мечта от размисли родена:

ще дойдат по-честити дни,

когато в цялата вселена

ще бликнат руйни светлини.

Ще греят слънчеви простори,

ще пее синият Безкрай

и Бог дори ще заговори, 

че ти, земя, си земен рай!

Към народа

Сред тези баладични планини,

сред езера, раздоли и полета,

стани, народе български, стани

и промени съдбата си проклета.

Не чакай чужда помощ и недей

потъва в пепелища от забрава.

Стани и с млади сили заживей

като народ, достоен за прослава.

И нека твоят път да заблести,

тъй както е блестял през вековете.

И нека над помръкнали мечти

да свети вечността на върховете.

О, върховете с горди имена

на храбри пълководци и поети.

И нека да изгряват знамена 

над нови настъпления развети.

Надмогнал вероломства и злини,

отрекъл и заблуди, и кошмари,

стани, народе български, стани,

за да спасиш душата на България!

Борба

Разруха, убийства, грабежи, забрава -

това са чертите на днешния ден,

ден, който по земната шир преминава

с народ угнетен и в душата ранен.

Пустеят полетата, рухват горите,

селата потъват в боклуци и кал,

мъжете пиянстват, пустосват жените

и няма отникъде милост и жал.

Къде са безсмъртните светли завети

на нашите български горди предци?

Днес техните снимки красят кабинети

на разни разплути от власт големци. 

Но въпреки всичко под Божа закрила

животът е хубав, дори с тегоба,

когато в съдбите ни с огнена сила 

присъства великата дума борба.

Когато България тръпне и страда

и пада безумен безпаметен мрак,

за нея - земята ни древна и млада

борбата е верен спасителен знак. 

С борбата позора и злото ще съдим,

ще станем творци на възвишен възход,

и вярвам, че днес и вовеки ще бъдем

достойни чеда на достоен народ!

Думи за хамелеоните

Не, аз не зная по какви закони

и по какви съмнителни причини

живеят между нас хамелеони,

което означава зли гадини.

До вчера бяха предани войници

на Партията - съвест на народа,

а днеска са печални мъченици,

пронизани от жажда за изгода.

И с посинели нокти лудо драпат

да стигнат до високите етажи

на всяка власт, зависима от Запад

и пищна като дяволски миражи.

За тях България е само сцена,

където те играят важни роли,

но тяхната съдба е предрешена

от силата на чужди протоколи.

Забравили заветите на Бога,

те си издигат мрачни бастиони.

И ще повторя с болка и тревога:

Живеят между нас хамелеони.

Понякога са болни от умора,

но няма как животът им да свърши.

Нали е казано от мъдри хора,

че винаги и вредом има мърши.

Божествен храм

Зората над Родопа се разгаря

и в тоя час, от блясък озарен,

звъни часовникът на Чепеларе

и предвещава лъчезарен ден.

И аз забравям всички полебрани

и тръгвам из Родопа планина

да излекувам тежките си рани

от всяка дива ярост и злина.

Над мирис на уханни сенокоси,

над пасбища, бърда и върхове

Родопа върху халища ме носи

и ме опива с топли ветрове.

Омаян от Орфеевата лира,

разбирам с неотменна яснота:

Родопа е сърцето на Всемира

и люлката на всяка красота.

Тук ставам изповед, олтар и цвете,

защото от преданията знам,

че както е била през вековете,

и днес Родопа е божествен храм.

Вечер в село Орехово

Над Орехово пада зрач,

Персенк издига бели длани

и месецът - червен ковач,

кове от хълмите камбани.

Предчувствали, че няма сън,

шумят зелените градини

и ронят тих напевен звън

звездите - орехчета сини.

Вълни от пъстър аромат

под стихналите клони пеят

и люлки от уханен хлад

в простора бавно се люлеят.

Персенк прегръща вечерта

като в мечтите на поети

и всичко става красота,

с която Орехово свети.

Дъждовен час

Вали противен ситен дъжд

и под смълчаните простори

върви един самотен мъж

и сам със себе си говори.

Каква ли мъка му тежи?

Дали че бързо остарява

и черен вихър от лъжи

му носи гибел и забрава?

А може би е угнетен

от подлеци и лицемери

и в дебрите на своя ден

тъжи за рухнали химери.

О, в тоя сив дъждовен час

не искам с никого да споря.

И съм готов самият аз

със себе си да поговоря. 

Вяра 2019

Над всяка политическа поквара,

над всеки недостоен маскарад

въздигам моята велика Вяра

в щастливата съдба на този свят.

Ще оттекат реките от омрази,

ще отшумат вражди и страхове,

дори над запустелите боази

ще разцъфтят вълшебни цветове.

Ята от пойни птици ще се реят

над родните полета и гори

и благодатни плодове ще зреят,

и хората ще станат по-добри.

Такава Вяра в мен мечти поражда,

но аз не зная в кой далечен век

човекът, който се самоизяжда,

ще се превърне в истински човек.

Страж на красотата

      Красотата ще спаси света.

                 Ф. Достоевски

Все още слънцето изгрява

като спасител на света

и моят земен Ден минава

в усилен труд за красота.

За красота в дела и в думи,

в добри и в лоши часове,

дори и да свистят срещу ми

стрели от черни ветрове.

Като изпитан в битки воин

вървя задъхан, строен, прав,

защото знам, че съм устроен

да имам горд и светъл нрав.

Да не робувам на съблазни

от разни пищни тържества

и да не вярвам на омразни

звероподобни същества.

И в дебрите на самотата,

и в мъката, и в радостта

да бъда страж на красотата,

която ще спаси света!...

Вярвам в българската вечност

Ще отшуми и този бяс

от вас, врази, от вас, другари,

и чаканият звезден час

като камбана ще удари.

Ще звъннат моите мечти

да бъда и поет, и воин

и в мен до болка ще пламти

жарта на думата достоен.

Достоен, да, достоен бях

за всеки порив благотворен

и нямам пред народа грях, 

и не погубих своя корен.

И в тези тежки времена,

загледан в синята далечност,

вървя, изправил рамена,

и вярвам в българската вечност!

МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 г. в село Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише литературна критика. Превежда от руски език. Носител е на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. Има издадени седем стихосбирки на руски език. Народен деятел на изкуството и културата, лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златен Есенински медал" - Русия, член на творческия клуб "Московский Парнас". Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ