Нови промени в Закона за социалните услуги
Парламентът прие на първо четене два нови законопроекта за промени в превърналия се спорен Закон за социалните услуги. Вносителите са ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Дебатите бяха оспорвани, а от БСП бяха категорични, че проблемите не се решават, а само се отлагат с новите промени в закона. Управляващите пък твърдят, че с действията си потушават обществено напрежение.
47 български общини в момента не предлагат нито една социална услуга. За съжаление, стандартите, които в момента действат, са изключително ниски и те не могат да отговорят на потребността на нуждаещите се хора, а обема на предлагания брой социални услуги не е в състояние да покрие съществуващите нужди. Какво правят ГЕРБ - отлагат с още година и половина тези проблеми и по никакъв начин не отговорят на напрежението на хората, коментира по времена дебатите Надя Клисурска от БСП.
По нейните думи БСП е отговорила на социалното напрежение, като е внесла в Конституционния съд спорните текстове и той се е произнесъл, че три члена в законодателството противоречат на основни разпоредби.
Изготвянето на нов Кодекс за социална закрила Клисурска определи като поредното замазване на проблемите в сферата на социалните услуги и показателно за безхаберието, бездействието и некомпетентността на Министерството на труда и социалната политика.
Според Георги Гьоков управляващите искат да успокоят протестиращите, но и да не променят съществено Закона за социалните услуги. Две седмици след като Закона за социалните услуги влезе в сила след 6-месечното му отлагане, се появиха две предложения за неговата промяна, и то от управляващите партии, обясни абсурдната ситуация Гьоков.По думите му законопроектът на ГЕРБ на практика не е изготвен от тях, а от социалното министерство и е вкаран спешно след като Конституционния съд се е произнесъл, че някои от текстовете в него са противоконституционни.
Другият е дело на Обединени патриоти, а причината за внасянето му е заради сериозното напрежение, което създават част от текстовете, отбеляза Гьоков.
С този законопроект се прави опит да се отстранят основни проблеми в закона, но опитът е неуспешен, каза социалистът. Той обясни, че голяма част от текстовете на законопроекта са декларативни и не носят след себе си правни последици.
В мотивите към новите текстове е записано, че имат за цел да избегнат „блокирането на системата в тримесечния срок, предвиден за приемането на необходимите подзаконови нормативни актове“, след влизането в сила на закона от началото на този месец.
Така, до приемането на правилника, насочването на всички лица за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, ще се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“, а индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа ще се изготвят по досегашния ред преди сключване на договора за ползване на социални услуги.
До приемането на Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето и инспекторатът към Агенцията за социално подпомагане ще продължат да извършват контрол на предоставянето на социалните услуги по досегашния ред.
Вторият законопроект цели да намали общественото напрежение, породено от приемането на закона. Текстовете акцентират върху това, че чрез предоставянето на социалните услуги се осъществява конституционно установената закрила на семейството, майчинството и децата, на възрастните хора и на лицата с физически и психически увреждания. Изрично се подчертава, че предоставянето на социални услуги не представлява търговска дейност – покупка, продажба или обмен на активи с цел реализиране на печалба, а е насочено към съхраняване и подпомагане на основните семейни ценности, в това число предоставяне на закрила на нуждаещите се физически лица.