Нови изменения на неразбраното изменение

Зам.-председателката на парламентарната комисия по труда и социалната политика Светлана Ангелова гръмко обяви във вторник, че поради "неясноти", отнасящи се до ползването на платения годишен отпуск за 2010 г., Кодексът на труда и Законът за държавния служител отново ще бъдат изменени - своевременно. "Изменението" трябва да регламентира, че отпуската може да бъде ползвана до 31 декември 2011 г. и няма да се губи. Ако обаче не е употребена по предназначение през календарната година, за която се полага, от нея ще могат да се прехвърлят до 10 дни за следващата.
Неяснота определено има, но тя не е в законите, нито стои пред тези, които трябва да ги прилагат. Просто не е ясно на законодателя какво е приел. Става все по-очевидно, че писаните от "някого" поправки не са ясни на "законотвореца", откъдето произтича и конфузът. Защото горките парламентарни юристи, специалисти по всичко, набързо се оплетоха в тълкуванията на синдикати, работодатели и експерти от МТСП. И вместо да почетат и да се опитат да мислят със собствените си глави, те решиха набързо - ще променят отново.
Изрично в чл. 173, ал. 2 от КТ и чл. 57, ал. 3 от ЗДС е записано, че платеният годишен отпуск се ползва до края на календарната година, за която се полага, като в КТ е използвана формулировката: "Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага", а в ЗДС: "Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Органът по назначаването е длъжен да разреши платения годишен отпуск на държавния служител до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено".
От пръв прочит става ясно, че законодателят е пожелал платеният годишен отпуск да се ползва до края на календарната година, за която се полага и е въвел задължение на работника или служителя - да го поиска, а на работодателя или назначаващия орган - да го осигури. Дотук неясноти няма, но възниква въпросът какво става, ако този отпуск не се използва. Губи ли се той, или следва да се отложи за следващата година, за да бъде запазен? Отговорът е категоричен и ясно разписан в чл. 176, ал. 3 от КТ и чл. 59, ал. 5 от ЗДС, съгласно които правото на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.
От друга страна, отлагане ползването на платен годишен отпуск е предвидено в чл. 176, ал. 1 от КТ и чл. 59, ал. 1 от ЗДС, но не с цел да се запази отпускът, който иначе би бил загубен, а само в случай че работникът или служителят желаят да го използват, но работодателят или назначаващият орган не могат да осигурят ползването му поради важни производствени причини или когато нуждите на службата го налагат.
Никъде не става дума за загуба на полагащия се за 2010 г. платен годишен отпуск, нито за задължение да бъде прехвърлен неизползваният за следващата календарна година. Всичко е кристално ясно, твърдят юристи, които познават материята и четат законите внимателно. Правото на отпуск се погасява с изтичане на две години от края на годината, за която се полага.
Въпреки това законодателят ще "поясни" от неразбиране яснотата, като смята да запише, че този - отпускът за 2010 г., следва да се използва в срок до 31 декември 2011 г., което пък спонтанно навява спомен за обявения като противоконституционен текст на параграф "3е" от Преходните разпоредби на КТ, в който по същия уточняващ начин бе записано, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. Безумието е очевидно, но "специалистите" в НС не го виждат и не са в състояние да проумеят нонсенса. Затова отново ще създават работа на конституционните съдии и страх от собствената си безпътица в обществото.
От всичко изприказвано и изписано през миналата година не стана ясно на широката публика как законодателят в 41-ото НС разбира отпуската. Конституционно право ли е платеният годишен отпуск или законово задължение. Щото, ако е право, никой не може да те задължи да го ползваш в срок.