НОВА БЪЛГАРИЯ

Божидар Томов
   
           Случва се отвреме-навреме, да не кажа всеки ден, да се събираме с група приятели в една сладкарница. И един каже едно, друг каже друго, времето минава и ние си тръгваме от сладкарницата обогатени с нови знания и мисли. Ето, каза се например, че било имало Нова България. И веднага се попита: Това пък какво е, заведение ли?... Не, държава. Ама каква, истинска, с истински хора вътре? И кой я е открил? Никой не я е откривал в обозримото минало. Винаги е съществувала. Не може да бъде! И ние да не знаем! И всичко си има там – армия, полиция, сладкарници разни, та да може да се отбие умореният българин. Чакай, той щом е нов, няма да е уморен. Или поне не много. И ще се отбие да научи новините... Те в Нова България и новините ще са нови, а не като тука. Не, не, вие само ми посочете една нова новина и аз ще ви плащам пиенето до края на живота ви! Ами ето ти новина – че съществува Нова България. Не може да бъде, не съществува. Съществува. Покажи я на картата. Ако е в Тихия океан, няма да я броим. Защото там са разни такива – Нова Гвинея, Нова Каледония... И изведнъж се обади още един приятел, той беше мълчал досега. Аз пък, рече той, знам едно Ново Старо село. Така му е името. И какво ново там? – зададен бе незабавно въпрос. Ново ли? Че какво ново? Нищо. Седи си местното население в сладкарницата, новините ги знае, тъй че чака населението нещо да се случи. А то не се случва. Досущ като в държавата – обади се някой. Чакаш, чакаш, чакаш, и ако се случи, то кешки да не се е случвало. Но ти каза “държавата”, пък не уточни коя точно. Ние сега за две говорим – за старата България, дето е на Аспарух, на Иван Шишман и на всички, които идат след тях, и за другата. А бе, а кой управлява там? Никой. Сами се управляват. Значи, няма такава държава, българин да управлява българи, хайде моля ти се. Къде са там новите им съединени щати, новият им съветски и новият им европейски съюзи. Съдът в Страсбург къде им е? Нямат... Нищо от това нямат.
    И тогава нашият приятел, дето подхвана темата в началото, се засмя и призна: Измислих я. Измислих я тази Нова България, където на вратата да пускат вътре само нови българи: с нови мисли и с нови чорапи, с нови идеи и всичко друго ново...
    Ей, възкликна някой от нас, то да влезеш на такова място, пък да не поискаш да излезеш! Ами да, завършен бе разговорът. В това тъкмо е смисълът.