Нов сезон на сагата за името

Божидар Бориславов

В началото на годината медиите в Скопие отново подеха темата за очакван нов кръг от преговори за името с гръцката страна. Още през първите дни на януари стана ясно, че международният посредник Матю Нимиц свиква среща с главните преговарящи на двете страни Зоран Йолевски и Адамандиос Василакис, която да се състои на 27 януари в Ню Йорк. Разговорите обаче щели да бъдат неформални и по-скоро знак, че процесът все още мъждука, а не реални преговори, след които да се очаква съществен напредък. В спора, който датира още от 1991 г., когато бившата югорепублика обяви независимостта си, двете страни не желаят да отстъпят от позициите си нито на милиметър. Последните две години бяха особено решаващи за властите в Скопие заради процесите на присъединяване към НАТО и Европейския съюз. Само че гръцката страна, която е пълноправен член и на двете организации, блокира влизането в Североатлантическия договор и стопира преговорите на македонците с Евросъюза. Макар че има статут на кандидат от 2005 г., Република Македония така и не получи дата за старт на преговорите. Водещи фигури от ЕС коментираха, че посредничество на организацията в спора е възможно, но само ако и двете страни поискат това изрично.

Новото македонско знаме със стилизираното осемлъчево слънце

Аргументите на Гърция

Гърците отказват да се съгласят бившата югославска република да носи името Македония, защото съвпада с това на най-голямата северна гръцка област. Те са склонни да не пречат на бъдещото членство, но само при условие че страната бъде вписана под името, определено в резолюция 817 на СС на ООН "Бивша югославска република Македония" (БЮРМ). От Скопие пък отказват да променят конституционното наименование на държавата. Властите в Атина се опасяват, че ако името бъде запазено по този начин, е възможно в определен момент да им бъдат предявени териториални претенции. Македонците вече промениха националния си флаг и премахнаха "Звездата на Вергина". Измениха и основния си закон, в който изрично се отказаха от териториални претенции към съседите. В известен смисъл обаче властите в Скопие сами дадоха повод за неотсъпчивостта на Гърция заради започналото през последните няколко години заиграване със символи на античността, което от опозицията определиха като "антиквизация". Гърците приемат подобни действия като посегателство към тяхната идентичност. Междувременно в Скопие продължават активно да налагат идеята за античния си произход. В План 2014, който предвижда центърът на столицата да се превърне в мегаломански комплекс, осеян с огромни статуи, централна фигура е статуя на Александър Македонски. Преди време летището в Скопие беше кръстено "Александър Велики", а по държавната телевизия се въртяха клипове, в които се твърдеше, че македонците били основатели на бялата раса.

Официалното знаме на Република Македония между 1992 и 1995 г.

Преди дни говорителят на гръцкото външно министерство Григорис Далавекурас, цитиран от македонския в. "Вечер", обяви, че страната му ще се яви на нов кръг от преговори с политическа воля за решаване на спора. Той обаче коментира, че и Скопие трябва да прояви воля, за да бъде решен проблемът.

Македонската политика

В средата на декември м.г. македонският президент Георге Иванов заяви, че страната му е готова на компромис за името, но нямало да приеме решение, което да засегне идентичността и езика. През последните години в публичното пространство се завъртяха няколко възможни наименования и най-вече "Република Северна Македония". Всъщност именно в това се крие основният проблем при проточилите се с години спорове с Гърция. Ако в Скопие се съгласят да променят името на държавата, визирайки само географска област, това автоматически би провалило водената през последните години политика на македонските власти и научни кръгове.
От самото си създаване македонската страна води агресивна политика спрямо съседите си и това й носи определени проблеми. Властите в Скопие имат сложни отношения с Албания заради местната албанска общност. Караниците с Гърция също са винаги на дневен ред. Но независимо кой е на власт, в страната не спира и антибългарската истерия, която се проявява в най-различни форми. Последното свидетелство за това са думите, изречени от главата на непризнатата канонично Македонска православна църква архиепископ Стефан, казани по повод на решението на съда в София, с което беше отказана екстрадиция на охридския архиепископ Йован Вранишковски. Стефан определи, че "той отдавна е по свой начин Спаска за МПЦ и това, което реши Апелативният съд в София само потвърждава, че винаги получават поддръжка отпадъците, предателите и изродите..." Това е само пореден епизод от продължаващ с години негативизъм по отношение на България. По повод на атаките към съседните страни европейски институции и политици неведнъж предупреждаваха Скопие да води добросъседска политика.

Ще се реши ли казусът?
 
През последните години личи ясно, че и двете страни сякаш не бързат особено да решат спора си. Общественото мнение и в двете държави не е склонно на компромис. За гърците това не е особен проблем, защото те не са зависими по никакъв начин от македонската страна. Напротив. Решенията и в НАТО, и в ЕС, се вземат с консенсус и при нерешени спорове страната кандидат винаги е на губещата позиция. Това стана съвършено ясно, въпреки тежката финансова криза, в която изпаднаха гърците. В този смисъл спорът от гръцка страна се води от позицията на силата, но на този етап Скопие е безсилно да промени ситуацията в своя полза. От своя страна македонските власти също не показват признаци, че бързат да оправят този проблем. Въпреки нееднократно декларираната готовност за това. Вероятно вътрешните проблеми могат да бъдат обяснявани значително по-лесно, когато бъде посочен външен неприятел, който пречи. А и по този начин властите имат възможност да се представят пред избирателите в светлината на защитници на национална кауза.
От друга страна, едва ли времето работи в полза на правителството на Никола Груевски, защото отлагането на процесите на присъединяване към ЕС и НАТО започва да се отразява и във вътрешен план. През последните години управляващата коалиция между ВМРО-ДПМНЕ на премиера Груевски и Демократичния съюз за интеграция стои доста стабилно. Напоследък обаче опозиционният Социалдемократически съюз на Македония, воден от бившия президент Бранко Цървенковски, започна да се активизира по-значително и през зимата вече бяха организирани внушителни митинги. Социалдемократите поискаха и предсрочни избори заради икономическата ситуация. Те обвиняват управляващите, че са допуснали балканската страна да изпадне в сериозна международна изолация и че са се провалили в процесите на интеграция. Вътрешните проблеми на македонските власти се допълват и от недоволството сред албанската общност, която също иска ускоряване на процесите на евроатлантическа интеграция.


Посланикът на САЩ в Скопие Филип Рийкър изрази задоволство от нарочената среща на посредника на ООН в гръцко-македонския спор за името Матю Нимиц и преговарящите от двете страни - Зоран Йолевски и Адамандиос Василакис, предаде македонският интернет портал Форум. "Винаги съм вярвал, че въпросът за името може да бъде решен, в което и да било време. Необходими са усилия от двете страни. Това е тяхна отговорност", изтъкнал Рийкър.