Нощта на литературата събра ценители на книгите

Жителите и гостите на столицата имаха уникалната възможност да се насладят на Нощта на литературата, която се проведе в София на 15 май от 18 до 21 ч. На всеки половин час известни личности четоха в така наречените "гнезда" откъси от преведени на български чуждестранни автори.
Десислава Стойчева и Алиса Атанасова представиха пред публиката, събрала се в "Чай във фабриката" (ул. Г. Бенковски" 11) откъси от произведението на Стивън Бересфърд "Последният от Хусмаинови" (издателство "Хомо Луденс" 2013). Книгата е преведена на български от Аглика Маркова, а организатор на проявата бе Британският съвет.
Гьоте институт и Австрийското посолство събраха в двора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" почитателите на творчеството на Клеменс Й. Зец. Откъси от неговия сборник с разкази "Виенско колело" (изд. "Фън Тези"), преведен от Гергана Фъркова, бяха четени от Веско Мезеклиев.
В Информационния център на ЕС (ул. "Московска" 9) от Иван Юруков бе представена най-продаваната книга за 2008 г. в Хърватия - "Наш човек от мястото на събитието" на Роберт Перишич. Българския превод дължим на Русанка Ляпова, а томчето излезе на нашия пазар благодарение на издателството "Дамян Яков".
Културно-информационният център на Република Македония организира четенето на книгата "Митология на съня" на Влада Урошевич. Преводач на творбата, издадена т.г. от "Ерго", е Роман Кисьов. А стихове на "един от последните чудотворци в световната поезия", както нарича автора Любомир Левчев, звучаха в "DaDa Cultural Bar" (ул. Г. Бенковски" 10) в изпълнението на Иван Калошев под съпровода на китарата на Ива Христовска.
Четения в Нощта на литературата имаше и в ЦУМ (бул. "Мария Луиза" 2). Събралите се там имаха възможност, благодарение на Полския институт в София да чуят откъси от книгата "Град печален" на Йежи Пилх, представени от Стоян Алексиев. Преводач на разказа за момче с необикновени способности е Силвия Борисова. А самата книга е издадена от "Панорама + Плюс" през 2011 г. Творчеството на прочутия Юлиан Тувим се превърна в акцент по време на четенията в самия Полски институт (ул. "Веслец" 12). Актрисата Александра Василева представи преведени от Антоанета Попова на български откъси от книгата "Поезия за малки и големи", издадена от "Български художник" и "Его".
Пред библиотеката на Френския институт (ул. "Дякон Игнатий" 19) публиката имаше възможност, благодарение на завладяващото четене на Александра Гюзелева, да се потопи в дълбините на "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре. Преводач на книгата, издадена от "Фрувег - ПЗП", Варна, е Георги Ангелов.
Чешкият център организира четения в цели 3 "гнезда". Откъси от романа "Врач" на Мартин Ришави звучаха в Културно-информационния център - София (подлеза на СУ). Неиздадената все още творба, преведена от Александър Павлов, бе представена от Филип Трифонов. Терасата на Чешкия център (ул. "Раковски" 100) се превърна в сцена, на която излезе Ицхак Финци, за да прочете преведените от Цветелина Попова откъси от неиздадените още у нас "Нови разкази" на Зденек Сверак. Нощта на литературата завладя и Писмовния салон на Централна поща (ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6). И тук четенията бяха организирани от Чешкия център. Актьорът Явор Бахаров отвори "Небето под Берлин" на Ярослав Рудиш. Книгата, преведена от Христина Дейкова, е издадена у нас през 2010 г. от "Стигмати".
"София: Поетики" се включи в инициативата със съвременна българска поезия в книжарницата "Къща за птици" (ул. "Проф. Асен Златаров" 22). Авторите Галина Николова, Белослава Димитрова и Иван Христов представиха в рамките на Нощта на литературата най-новите си стихове.
Освен в столицата, на виртуални срещи с чуждестранни автори имаха възможност да се насладят в Пловдив, Габрово, Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен, Русе, Шумен и Перник. По света това е седмото издание на литературния хепънинг и второто за България. И всички организатори на инициативата, както и участвалите в нея се надяват да спечелят повече съмишленици и почитатели на прозата и поезията - не само в Нощта на литературата.


Трима рицари на словото представиха в столицата преводи от руски автори

Една от най-духовитите прояви в рамките на Нощта на литературата в София събра част от почитателите на съвременната руска поезия в градинката до Дома на Москва, в близост до паметника на А.С. Пушкин. Трима преводачи представиха произведения както на класици, така и на малко познати или почти неизвестни в България автори.
Румен Шомов се отзова на поканата на екипа на Руския културно-информационен център в София, като чете откъси от сътворената преди 55 години поема "Компютърът на любовта" на номинирания през 2003 г. философ и есеист Константин Кедров. Прочутият преводач не скри афинитета си и към творчеството на Елена Коцюба. Преди да прочете нейните любовни стихотворения "Свещта", "Метасън", "Дует на дъждовете" и др., Румен Шомов  я нарече "една от най-добрите авангардни поетеси" и разкри, че авторката всъщност е съпруга на К. Кедров. Публиката, събрала се в зеления кът зад Руската черква, имаше възможност да чуе и "Във влака Киев-Москва", и "9 май" на Евгений Харитонов, както и "В N-пространството", "Нови данни за Петрарка и Лаура", "Още веднъж за В. Х." и откъси от "Технологията на сонета" на Сергей Бирюков. А превелият тези и много други творби на руски автори - драматургът Румен Шомов - призна, че всъщност е завършил "Икономика на киното и телевизията" във ВГИК (Висш държавен институт за кинематография в Москва). И въпреки че има особен афинитет към авангардната поезия, не смята, че в днешно време хората у нас проявяват адекватен интерес към литературата.

Рицарите на словото се събраха пред паметника на А.С. Пушкин

Своеобразно пътуване във времето направи Петко Недялков, който също се включи в проявата, като прочете някои свои преводи на руски автори. Поезията на Фьодор Тютчев, който използва много архаични думи, е изключително близка на българите. Така Петко Недялков обясни защо е избрал да преведе някои от най-интересните стихотворения на известния поет. "Към N. N." е посветено на любовницата на Тютчев, която му е родила 3 деца, разкри Петко Недялков. Той сподели, че се е запалил по руската литература, докато е специализирал в една от най-големите обсерватории в Северен Кавказ през 1990-1992. Петко Недялков всъщност е ръководител на Катедрата по астрономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Превежда вече над 20 години, като дори е подготвил за издаване книга, в която 2/3 от поезията е на руски автори. Петко Недялков сподели, че е правил опити да зазвучат на български и стихотворения на сръбски, португалски, македонски, румънски и албански творци. Преводачът обаче представи в Нощта на литературата именно руски поети - любимия си Николай Рубцов, родения на 300 метра от Кремъл Александър Кацура, колумнистката в отдел "Култура" на "Новая газета" Елена Дякова, младия Алексей Махортов с неговата "Усмивка за подарък" и възпитаника на Литературния институт "Максим Горки" Данила Давидов.

Част от младите почитатели на литературата

Светослав Нахум бе третият рицар на словото, включил се в Нощта на литературата с превод от руски на "Северна столица" от Татяна Синякова. Авторката всъщност е деветокласничка в Смоленски лицей. Творбите на младата поетеса са нежни и лирични и изразяват надеждата и порива на сегашното поколение, сподели Светослав Нахум. Той е роден в София и започва литературната си кариера на страниците на сп. "Родна реч" през 80-те години на ХХ век. Награден е с грамота за белетристика, автор е на повестта "Вълчият вой", сборника разкази "Заловеният Еднорог" и романа "Raptus". Произведенията му са публикувани в редица литературни издания, включително във "Везни", "Знаци", "Световете" и др. Творбите на Нахум са превеждани на английски, немски, испански, турски, сръбски, руски и т.н. Редактор е в нюйоркското издание Audience Magazine. Член е на редакционната колегия на сп. "Пламък", чийто бр. 2 ще бъде посветен изцяло на руската литература. В него ще бъде публикуван и вариантът на български на "Северна столица" от Нахум, с който той спечели Конкурса за превод на млади руски автори. Светослав Нахум не е очаквал публиката в Нощта на литературата да е многобройна. Но с удоволствие се е включил в инициативата и се радва, че проявата все пак е привлякла вниманието на някои медии.