Колела
Норвежкият пример, или защо са №1 в света с електромобилите?
/ брой: 97
Населението на Норвегия е по-малко от това на България - едва 5,26 милиона. Страната нашумя през последните дни с примера си за грижа за децата и забраната да се шамарят от време на време. Не знам доколко работата с подрастващите, както я описват, е истина, но знам друго – страната е световен шампион в електрификацията на автомобилния си парк. Както и по брой на електрическите и електрифицираните автомобили на глава от населението. Това навярно я прави и страната с най-малко емисии на вредности от автомобилите по пътищата в света.
Как са го постигнали?
С много голяма заангажираност на правителството и обществото в тази посока. Правителството използва пропорционално облагане на автомобилите в зависимост от замърсяването, което правят. И с държавни инициативи за облекчаване купуването и използването на електромобилите, което ги прави по-изгодни за купуване и експлоатация от класическите автомобили с ДВГ. Огромната част от купувачите на електромобили в страната твърдят, че основната причина за закупуването на електромобил е преди всичко икономическата.
Минавай на ток, или плащай данъци и тол такси!
В Норвегия електрическите автомобили не са по-евтини, отколкото в останалите страни, просто дизеловите и бензиновите автомобили са по-скъпи. Събраните от държавата средства под формата на данъци и пътни такси не се прахосват, а се трансформират в помощи и подкрепа за закупуването и използването на електрически автомобили. Независимо дали са на акумулатори, или работят с т.нар. горивни клетки, и двата типа спадат към категорията автомобили с нулеви емисии (zero-emission vehicles – ZEV). За тях не се начислява ДДС, докато за класическите бензинови и дизелови автомобили той е цели 25%! За електричките няма регистрационни такси, няма годишен данък за собственост, няма и горивен данък. Пътните такси са напълно отменени или сериозно частично намалени, като много важните за страната с втората по големина брегова линия в света фериботни връзки са много здраво редуцирани. Бус лентите са отворени за автомобилите тип ZEV, публичните паркинги са безплатни, налице е огромен брой безплатни зарядни станции на удобни разстояния една от друга.
Tази държавна политика работи здраво от 1990 г. насам, когато първата стъпка от нея беше премахването на вносния данък върху електромобилите. Данъчната политика на страната по отношение на автомобилите има дълга история – още от 1920 г. насам. Според нея до края на 60-те години на миналия век автомобилите са смятани за луксозна стока и поради тази причина са били товарени яко с данъци. Акцентът в данъчната политика на страната днес е изместен към автомобилите с ДВГ. Основанието за намаляването им в страната и спада на продажбите е едно – колкото един продукт излиза по-скъпо, толкова по-малко се купува.
Един пример за това как действа този принцип днес, сравнявайки европазарния шампион Volkswagen Golf с елекрическия му вариант Volkswagen e-Golf по отношение на цена и разходи по експлоатация. Единственият еднакъв разход по колата е таксата за бракуване, възлизаща на около 250 евро.
VW Golf: вносна цена 19 250 евро, данък CO2 – 3360 евро, данък азотни окиси NOx – 232 евро, данък тегло – 2238, ДДС – 6268, и финална цена – 31 340 евро.
VW Golf-e: вносна цена – 27 390 евро, данък CO2 – 0, данък NOx – 0, данък тегло – 0, ДДС – 0, и финална цена – 27 757 евро.
И това са само първоначалните разходи по закупуването на автомобила, облекченията при експлоатацията на електромобилите свалят още по-драстично разликата в полза на електрическия вариант на колата. В Норвегия властите наричат това принцип “замърсителят плаща”. Той е в действие още от 1990 г. насам, когато отпадат данъците и импортната такса, а през 2001 г. отпада и облагането с ДДС за електромобилите. Причината тогава да няма такова бурно разпространение на електромобилите е проста – просто няма или са малко пазарните предложения за електромобили. През 2010 г. нещата започват да се променят – появява се Mitsubishi i-MiEV, през 2011 г. идва на пазара и Nissan Leaf и той направо експлодира. Все повече хора се насочват към електромобилите, дори и без да разбират новата технология, а заради икономическите причини. През 2013 г. електромобилите са едва 5,5% от автомобилния парк на страната, миналата година техният дял достига вече 31,2%.
Стремежът на правителството е през 2025 г. целият автомобилен парк на страната да е от типа ZEV. Може би е прекалено амбициозно и анализаторите смятат, че техният дял тогава ще е 80%. И причината за това според тях е желанието на собствениците да зареждат елмобилите си вкъщи, докато повечето зарядни станции са на обществени места.
Дали норвежкият опит може да бъде приложен успешно и в други страни по света, защо не и у нас? Анализаторите смятат, че норвежката данъчна политика в тази посока едва ли ще хване дикиш навън и навярно приемането й би било политическо самоубийство в други държави. Норвегия е на девето място по процента данъци към държавния си продукт сред развитите страни. Щатите например са едва 30-и от 35 държави в тази група. За сметка на това в Норвегия има редица социални привилегии – безплатно пълно медицинско обслужване и училище. Но там хората смятат, че плащайки данъци, получават сериозни неща насреща. И тази политика се следва неотклонно, подкрепяна от всички партии в страната. Дори дясно настроените, които смятат, че нивото на данъците е високо, напълно подкрепят генерално системата им, защото цялата икономика печели от наличието на широк среден клас.
Има и още нещо, което не се вижда от пръв поглед.
Икономиката на страната отбеляза невиждан подем след откриването на нефтените находища в Северно море. Износът му заема 43% от тоталния експорт и носи 21% от печалбата на страната. Добивът и търговията с петрол допринасят 17% от брутния продукт на страната. Вече се задават въпроси дали политиката на Норвегия е стимулирала мощната, частично държавна енергийна компания Statoil (сега наричана Equinor) да добива повече петрол. През последните години износът се е увеличил и някои експерти по околната среда сочат, че въглеродните емисии от износа на петрол в страната са до 10 пъти по-големи от вътрешните емисии. Може би страната ще трябва в бъдеще да позатвори петролното си кранче към света, дори това и да застраши основния двигател на икономиката й. Задава се и въпросът: Как ще живее страната след петрола, той няма да е вечно наоколо. Подпомагането на електромобилите също няма да е вечно, в момента това се прави, за да се промени пазарът. Освобождаването от електрически превозни средства също няма да трае вечно, дори ако всички политически партии се споразумеят за това сега. Но успехът на експеримента по посока на електромобилите в Норвегия е двоен: той прави електрическите автомобили по-достъпни, а тяхната експлоатация и разпространение вече са се превърнали в норма.