Нормален фашизъм

Спомняте си предполагам, че преди години гледахме забележителния филм на Михаил Ром "Обикновен фашизъм". Той ни приземи до битовото равнище на фашизма и по този начин ни разкри целия  ужас, който този вид фашизъм крие в себе си. Ако това е обикновеният фашизъм, какво ли пък, питахме се, трябва да представлява необикновеният фашизъм?! Въпросът бе риторичен, защото десетилетия наред бяхме имали нещастната съдба да разберем какво е както обикновеният, така и необикновеният фашизъм. 
Върнах се в спомените си към филма на М. Ром, когато разбрах, че адвокатите на Андерш Брайвик, масовия убиец от Осло, са поискали той да бъде освидетелстван от психиатри. Искали били да се уверят дали той наистина е нормален (!). 
Един такъв въпрос не е невъзможен, доколкото  убийството е само по себе си дълбоко ненормална (болестна) проява. Само човек с разрушена  вътрешна природа може да си позволи да отнеме живота на някого - какъвто и да е той.   Ненормално е да не се изпита потресение пред  огромната болка, която предизвика извършеното убийство.
От друга страна обаче, достатъчно ясно е, че в определени обществени среди убийството се разглежда като напълно нормална проява в междучовешките отношения. Да, ще се съгласят те с вас, убийството е зло, но кой пък е казал, че злото не е нормално. За много хора няма нищо по-нормално от това, когато някой застраши техни съществени интереси, да поръчат неговото убийство.  Много често убиват, без дори да изпитват лична ненавист към убивания.

Нищо лично, това е просто бизнес

казват. И убиват. При това убиването се оказва една толкова лесна работа! Просто натискате това, което се нарича спусък на това, което се нарича пистолет, и онзи отсреща престава да е ваш или на някого другиго проблем. Хиляди американски филми всекидневно ви показват, че няма нищо по-просто от това да убиете. Нас непрекъснато ни възпитават в мизерната стойност на човешкия живот. Парите са всички, животът е нищо.  
В обществото има и социални групи, при които убийството е не само допустимо, но и философски защитено. То е защитено от философията на фашизма.
За фашистите убийството е необходим елемент от политика, насочена към постигането на техните цели. В подчинената на фашизма държава убийството

от престъпление прераства в доктрина

Преди и по време на Втората световна война убийството (изтреблението на хора) се превърна в научно изградена промишленост. Убийството на  евреи, на руснаци, на представители на различни други "низши" раси се извършва в съответствие с  господстваща във фашистката държава норма за поведение. Следователно няма как да не признаем за нормални ония, които извършват убийствата, колкото и ужасяващи да са тези убийства. Те са просто оръдие на нормата.
Невъзможно е наистина да се твърди, че Хитлер, въпреки някои психопатични отклонения, не е нормален човек. Той е нормален зъл човек, както нормални зли човеци са Гьоринг, Рибентроп, Гьобелс, Айхман, д-р Менгеле. Напълно нормални са и всички ония, които избиваха невинни хора в концлагерите, правеха абажури от кожата им, а вечер сядаха пред пианото, за да изсвирят някоя вълнуваща соната от великите немски композитори. Те имаха нормални семейства, имаха деца, на които вечер четяха приказки за Хензел и Гретел, и ги целуваха по челата за лека нощ.

Изобщо напълно нормални хора

които се събираха с други също така напълно нормални хора и водеха напълно нормални разговори. Че междувременно убиваха, не ги правеше ненормални. Защото такава бе, да повторя,   нормата им за живот.
Нормални хора бяха и фашистите у нас.  Напълно нормален бе Александър Цанков, който организира заговора срещу законното правителство на Александър Стамболйиски. Нормални хора бяха  ония, които убиха Стамболийски, Райко Даскалов, Спас Дупаринов и хиляди сдружени земеделци. Нормални хора бяха ония, които разстреляха великия поет на човечеството Никола Вапцаров, които избиха без съд и присъда поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, публициста Йосиф Хербст. Нормални хора бяха жандармеристите, които избиваха партизаните, а после тичаха към касите, за да получат обещаната им награда за всяка отрязана партизанска глава. Напълно нормален бе запасният подпоручик, учителят по професия К. Йорданов,   който разпореди убийството на шестте деца от Ястребино.
Нормални са фашистите и навсякъде другаде по света. Съвършено нормален убиец бе ген. Пиночет, който организира заговора срещу законното правителство на Чили. По негово разпореждане нормални фашисти разстрелваха на място офицерите, които отказваха да приемат поканата за участие в този престъпен заговор, а по-късно убиха президента Салвадор Алиенде и хиляди други чилийски патриоти. 
В наши дни напълно нормални са фашистите в Украйна, в балтийските страни, които организират паметни тържества в чест на SS-команди. Нормални са у нас и младите фашисти, които нападнаха и пребиха с железни лостове млади антифашисти.

Може да ви сте стори не съвсем вероятно

но напълно нормален от медицинска гледна точка човек е верният следовник на Хитлер фашизоидът Волен Сидеров. Също като него нормални хора са Боян Расате и другите нему подобни личности.
Запознавайки се с философията на Андерш Брайвик, ние не можем да не стигнем до извода, че  той е напълно нормален човек, т.е. напълно нормален фашист. Той е фашист като всички други фашисти, които, убивали някога, са готови да убиват и днес. И тъкмо в това е проблемът, че  Брайвик е не психопат, а напълно нормален фашист. Ако беше психопат, той щеше да е проблем само на лекаря-психиатър. Но той е обикновен, нормален фашист и това го прави проблем не на лекаря-психиатър, а на цялото общество. Трябва следователно да търсим зад Андерш Брайвик  съответната обществена сила. Зад нормалния фашист стои нормален фашизъм - една напълно реална опасност за човечеството. Не бива да си правим никакви илюзии - фашизмът е жив, той ще търси своята реабилитация и своята разплата. В редица страни той вече набира скорост. Той трябва да бъде спрян, преди още да е обхванал по-широки обществени слоеве.
Андерш Брайвик е сигнал за опасност. Хора, събудете се!