04 Декември 2021събота04:20 ч.

Наука

Нобелите на 2019-а

Най-възрастният лауреат е на 97, най-младата призьорка - на 46

/ брой: 205

автор:Велиана Христова

visibility 1319

Всяка година дните от 7 октомври до 10 декември минават под знака на Нобеловите награди. Така е и сега, колкото и бурните световни събития да затъмняват славата на най-престижния международен приз. Нобелите се присъждат всяка година на хора, постигнали забележителни резултати в науката със значение за цялото човечество, или имат изключителен принос за установяването на мир на планетата. Наградите са учредени със завещанието (1895 г.) на шведския инженер Алфред Нобел, изобретател на динамита, който, отчаян от пораженията, до които води откритието му, решава да дари средства за възнаграждение на хората, които служат на човечеството. В областта на науката наградите са за физиология и медицина (лауреатите се определят от Каролинския институт в Стокхолм), за физика и за химия пък думата има Шведската кралска академия на науките. Първата Нобелова награда е връчена през 1901 г. Призът за икономика е учреден допълнително, през 1969 г., от Шведската банка. Връчването на Нобелите става на церемония в Стокхолм на 10 декември, датата на смъртта на Нобел. Само този за мир се връчва в Осло. От миналата година всяка от наградите е придружена с 9 млн. шведски крони (над $900 хил.). Нека напомним кои учени и защо бяха отличени тази година в областта на знанието. През 2019 г., в 118-а поред Нобелова неделя, имаме рекорд в броя на лауреатите - всеки от четирите приза се поделя между трима носители. 

Физиология и медицина

Британецът Питър Ратклиф (Оксфорд) и американците Уилям Кейлин (Харвард) и Грег Семенза (университета "Хопкинс") взеха наградата за изследване на реакцията на клетките на човека и животните при наличие и при отсъствие на кислород. Дълго време науката не можеше да обясни как нашите клетки се приспособяват към изменящо се ниво на кислорода в околната среда и всички те ли могат да го правят. Тримата учени са доказали, че чувствителността към количеството на кислорода е ключов фактор за множество заболявания и че той регулира механизми, които играят важна роля за развитието на раковите тумори. Като въздействат върху тези механизми, фармацевтичните компании разработват лекарства, които могат да помогнат при анемия или различни видове рак.

Физика

В тази област лауреатите са канадско-американският физик Джеймс Пийбълс (Принстън) и швейцарските астрономи Мишел Майор и Дидие Кело. Те са открили и изследвали първата планета извън Слънчевата система, която обикаля около звезда, подобна на Слънцето. Това откритие променя разбирането за историята на Вселената след Големия взрив и приближава науката до отговора на въпроса съществуват ли планети като Земята, които се въртят около други слънца.  





Химия

Американецът Джон Гудинаф (от Тексаския университет в Остин, на 97 години), британецът Стенли Уитингам (университета в Бингемтон)  и японецът Акира Есино (университета в Мейхо) получиха Нобел за химия за работата си над литиево-йонния акумулатор, чиято поява преобрази коренно живота ни. Благодарение на това изобретение, се появиха смартфоните, преносимите компютри, видеокамерите, електромобилите и възможността да се разработват екологично чисти технологии (слънчевите батерии например). 





Икономика 

Много интересна според самата Шведска академия на науките е наградата за икономика, получена от американско-индийския учен Абиджит Бенерджи, съпругата му, французойката Естер Дюфло (от Масачузетския технологичен институт, на 46 г.) и американеца Майкъл Крамер (Харвард) "за работата им за облекчаване на световната бедност и експериментален подход за изкореняването й". Дюфло е втората жена лауреат по икономика в историята на Нобелите. Най-общо казано, тримата разделят глобалните проблеми на бедността на по-малки и ги принизяват на такова ниво, че да може да бъдат решени практически. За 25 години изследвания те доказват, че това е възможният начин да се вземат ефективни мерки. Обикновено програмите за бедността имат големи бюджети, но тези средства често се разхищават и водят до корупция. Затова тримата учени правят експерименти за ефективността на отделни конкретни мерки. Например, и в Кения, и в Индия в средата на 90-те години е правен експеримент за повишаване на успеваемостта в училище - едни училища получили повече учебници, други - безплатна храна, трети - помощ за слабите ученици. Храната и книгите не дали практически никакви резултати, най-добър ефект се получил от програмите за работа със слабите ученици. В резултат на това в програми за допълнителна подготовка на изоставащите ученици били обхванати над 5 милиона деца в 100 000 индийски училища.  

Любопитно 

- Нобел не може да бъде присъден посмъртно. Има единствено изключение - през 1961 г. бившият генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал в самолетна катастрофа в Африка, получава наградата за мир посмъртно.

- Мария Кюри е първата жена, получила Нобел, и единствената с две награди - през 1903 г. за физика (със съпруга си Пиер Кюри), а през 1911 г. - за химия. Дъщерята на двамата учени Ирен Кюри и съпругът й Жолио Кюри също са нобелисти за химия. 

- Aмepиканският гeнeтик Джeймc Уoтcън, нocитeл нa Hoбeл за oпиcвaнeтo нa "двoйнaтa cпиpaлa" - cтpyктypaтa нa ДHK, бe лишeн oт вcички пoчeтни звaния за расистко твърдение - че интeлeктът е по-развит у белите. След катастрофа сега се възстановява в старчески дом и пoчти нe paзбиpa кaквo cтaвa oкoлo нeгo.

Номинираните българи

Знаят се български предложения за приза за литература - до 1965 г., защото след това Нобеловата фондация решава номинациите да се разсекретяват едва 50 години по-късно. Само един човек, роден в България (в Русе), е получил Нобелова награда - Елиас Канети, който обаче е награден през 1981 г. като австрийски писател. Пенчо Славейков е бил номиниран през 1912 г. - от своя шведски преводач Алфред Йенсен, но български писатели са пратили в Европа хула срещу него, пък и Славейков умира на 10 юни 1912 г. Следващ наш кандидат за Нобел е бил Иван Вазов, номиниран през 1917 г. от проф. Иван Шишманов, но не е удостоен с приза. Поетът, драматургът, критикът Иван Грозев е препоръчан за наградата от акад. Михаил Арнаудов, номинацията му е била разглеждана от Нобеловия комитет и през 1928, и през 1929 г., но няма шанс. През 1943 г. е предложена Елисавета Багряна (от проф. Стефан Младенов от СУ), и нейната номинация е разглеждана в Стокхолм два пъти - през 1944 и през 1945 г., но също не минава. За Нобел за мир пък е предлаган през 1910 г. известният политик и бъдещ премиер Андрей Ляпчев, номиниран от председателя на Народното събрание Христо Славейков - вероятно заради успешните преговори с Османската империя и подписването на протокола за признаване на независимостта на България. И той няма успех. 

До 12 млрд. лв. нов дълг догодина

автор:Дума

visibility 391

/ брой: 233

"Газпром" увеличава доставките за България с близо 44%

автор:Дума

visibility 478

/ брой: 233

Държавата може да изхарчи ударно 8 млрд. лв. за месец

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 232

Нови мерки срещу коронавируса в САЩ

автор:Дума

visibility 332

Продоволствена криза?

автор:Мая Йовановска

visibility 146

/ брой: 233

Битката срещу бедността е най-важна за България

автор:Аида Паникян

visibility 395

/ брой: 233

Геополитиката на Турция

visibility 582

/ брой: 233

Дрогирана русофобия

автор:Юри Михалков

visibility 87

/ брой: 233

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ