Нивото на грамотност е субективно усещане

ПАВЛИНА ВЪРБАНОВА завършва специалност "Българска филология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Доктор по български език и авторка на учебници за прогимназиалния и гимназиалния етап от образователната ни система. Създателка е на популярната платформа "Как се пише?", която предоставя безплатно съдържание по различни правописни казуси и цели повишаване на грамотността. Следи отблизо промените и актуализациите в тази област. Смята, че познаването на езика ни и правилата в него е важно за всеки с буден дух.

– Когато преди 10 години създадохте сайта "Как се пише?", предполагахте ли, че тази платформа ще се ползва с такъв интерес, доктор Върбанова?

– Очаквах, че ще има интерес, защото такъв сайт беше нужен. Преди 10 години в българското интернет пространство нямаше надежден, достоверен източник с проверена информация за българския правопис, пунктуация и граматика. Да, имаше онлайн речници и тогава, както и сега, но за съжаление, тяхната база не е актуална. Даже бих казала, че не се знае на каква точно база данни стъпват тези речници. Моето желание беше да има такъв надежден и актуален източник за правилата в българския книжовен език. Когато създадох сайта, Официалният правописен речник на българския език не беше достъпен онлайн. Измина почти цяло десетилетие и той продължава да липсва в интернет пространството. В България има много хора, които държат на своята езикова култура и се стараят да я подобряват. Ако те потърсят отговор на въпрос в областта на книжовния език, няма да могат да намерят сигурна информация онлайн – трябва да си купят Официалния правописен речник, който е достъпен само на хартия.

– Какво ви провокира да застанете с името си зад такова уеб пространство за правилата в българския правопис?

– Макар че в интернет се разпространява всякаква информация в огромен обем, все пак човек има нужда да се опре на факти, на истински знания. Именно заради това създадох "Как се пише?". Този сайт може би надхвърли очакванията ми до каква степен ще стане популярен. Това, от една страна, ме радва, но от друга, ме натъжава, когато някой каже, че се доверява само на мен. Аз все пак съм човек, може и да сгреша, не съм институция. Макар и да съм специалистка в областта на българския език, да имам самочувствието, че знам доста, моята професионална преценка не е определяща. Винаги се старая, когато няма категоричен отговор на даден въпрос, да кажа: аз бих постъпила така, бих написала еди-как си... И най-съвършените правила не могат да обхванат цялата езикова действителност. Така че не всички въпроси имат ясен и категоричен отговор.

– Знаете ли какви хора търсят помощта на сайта? За кого е важна тази платформа?

– Най-различни хора правят справки в сайта или изпращат запитване на електронната поща. Понякога се подписват само с личното си име, друг път посочват и фамилията си или пък използват псевдоним. Рядко разкриват какви са по професия или уточняват своето занимание. Но някои все пак казват, че са преводачи или журналисти, има и представители на други професионални области. По естеството на въпросите разбирам и когато ми пишат ученици.

Сайтът се смята за един от най-надеждните източници за българския правопис, пунктуация и граматика

– Имате над 3300 публикации за българския правопис, пунктуация и граматика. Какво ви коства целият този труд?

– Първоначално "Как се пише?" тръгна с 850 статии. Исках да започне с 1000 – кръгло число, но после си казах, че е по-важно сайта да го има, за да могат хората да го ползват. В голямата си част публикациите бяха и продължават да са съвсем кратки – това е съзнателно, защото в днешно време никой няма нужда от пространни обяснения. Стремя се да публикувам най-необходимата информация: правилно е да се пише еди-как си; ако е уместно, обяснявам какво е съответното правило в случая и давам поне два примера с употребата на определена дума. Много държа на това, смятам, че е доста полезно. А и хората така могат по-лесно да се ориентират, да съпоставят своя случай с посочените примери, да направят аналогия със структурата на изреченията, които са публикувани в сайта. Непрекъснато добавям нови статии, за да става все по-богато съдържанието му. Някои хора дори не влизат в сайта, защото виждат отговора още в търсачката, разбират как се пише и нямат време да се задълбочават.

– Кои публикации са най-търсени? За правописа на кои думи забелязвате най-големи колебания? Променят ли се те във времето?

– В първите години, когато следях статистиката, установих, че най-четени и най-отваряни бяха публикациите за това кога се употребява пълен и непълен член. Българинът като че ли има някакъв комплекс за това правило и често се консултира. Също така много търсена и споделяна в социалните мрежи беше статията кога се пише "именик" и кога – "именник". Сега обаче на първо място е публикацията за това как се пише "не знам" – разделно или слято, което е много често допускана грешка. Тази статия има солидна преднина пред другите по популярност и не виждам как в скоро време може да бъде изместена от първото място.

– Наричат платформата "един от най-надеждните източници за езиковата ни култура". Как приемате подобни определения?

– Аз самата смятам, че е така. За мен е изключително важно "Как се пише?" да е надежден източник. Когато някой потърси информация и я намери в сайта, трябва да е сигурен, че е достоверна. Ако дадено правило не е включено в Официалния правописен речник или някой случай е малко по-особен или заплетен, не го премълчавам, а подчертавам, че няма изрично правило в случая, и съветвам да се пише еди-как си. Моите 27 години практика и фактът, че повече от четвърт век следя правилата в книжовния ни език, промените и актуализациите в него, ми дават самочувствието, че мога да съм полезна на потребителите с препоръките си в областта на българската граматика, правопис и пунктуация.

– Вие сте авторка и на книгата "Как се пише?". С какво тя се отличава от сайта?

– Книгата излезе за пръв път през 2015 година. Много се колебах дали да се захвана с написването ѝ. Но издателят Момчил Тодоров ме убеди, че книгата си е книга и също има своето място. В нея включих подбрани статии от сайта, но по-голямата част беше оригинална. Към книгата имаше значителен интерес, макар че първоначално излезе с малък обем – само 150 страници. Когато тиражът ѝ се изчерпи, решихме да пуснем ново, обогатено и осъвременено издание. Така книгата стана двойна по обем – съдържа над 300 страници. Включих статии, за които установих, че са важни, точно в процеса на работата ми по сайта. Убеждавам се от какво значение за всеки специалист е опитът, който е натрупал в работата си. И аз самата си давам сметка, че когато завърших българска филология, бях твърде самоуверена в познанията си. Тогава си мислех, че всичко ми е ясно. Колкото повече опит трупа един човек в своята област, толкова по-добре осъзнава, че знанията му не са всеобхватни.

– Напоследък интернет се превърна в един от най-предпочитаните и достъпни начини за търсене на информация. Отминава ли безвъзвратно ерата на речниците и енциклопедиите в книжен вариант?

– Трудно ми е да кажа – все пак не държа кристална топка в ръцете си. Но смъртта на книгите се предвиждаше още преди десетилетия, когато интернет започна да разширява територията си. А ето че и досега има интерес към книжните издания. Наблюдавам млади хора, включително и 19-годишната ми дъщеря, които предпочитат да четат книги на хартия, макар че не пренебрегват и електронния формат.

Някои наистина все по-често търсят информация в онлайн речниците, но тук за мен е голямата опасност по отношение на българския език. В други държави, като Великобритания, САЩ и Германия например, успяват да поддържат актуални и надеждни източници в интернет. Ние подобно нещо в България все още не можем да направим и нямам обяснение защо.

Стига се до заблуждаване на аудиторията, което за мен е неприемливо. Ще ви дам конкретен пример: в българското интернет пространство е достъпен академичният тълковен речник (https://ibl.bas.bg/rbe/) – и това е чудесно. Хората си мислят, че в него всички думи са правилно написани. Но за съжаление, не е така. Това е прекрасен речник, аз също се опирам на него в работа си, но по отношение на правописа невинаги е надежден. Справките трябва да се правят в актуалния Официален правописен речник. Много е лесно човек, който не е специалист в областта, да бъде заблуден за достоверността на източниците, които ползва.

Бих искала да апелирам към читателите на вестник ДУМА: доверявайте се на специалистите, и то не само по езиковите въпроси, но и в други области, защото те имат цялостен поглед върху ситуацията и могат най-добре да ви посъветват, тъй като имат знанията, опита и са в състояние да направят професионална преценка.

– Преди време като че ли българите имаха самочувствието на образовани и грамотни хора. Но напоследък се заговори за все по-голям срив в образованието. Имате ли наблюдения по този въпрос?

– Имам теза, която е малко по-различна от ширещото се мнение, че е настъпил драстичен спад в нивото на езикова грамотност на българите в последните три десетилетия, ако приемем, че до 1990 година образованието у нас е било на по-високо ниво. Според мен не може да се прави такава категорична преценка. Ние нямаме статистически данни, на които да стъпим. Липсват изследвания за това до каква степен българският народ като цяло е бил грамотен, а не само неговата интелигенция. Имаме субективна преценка и усещане по този въпрос. Предполагам, че има такъв спад. До голяма степен се опирам на мнението на дългогодишни учители, които могат да преценят какво е нивото на езиковата подготовка на випускниците. Но това усещане за срив в грамотността се засилва според мен от факта, че вече всеки човек, който може да пише и да публикува в интернет, показва и своята езикова култура. Преди време нямаше как да се проследи кой до каква степен е внимавал в час по български, освен ако не си напише автобиографията или някаква молба до институция – тези документи се четяха само от ограничен кръг хора. А сега социалните мрежи дават възможност на всеки да създава безброй текстове и съдържанието им разкрива доста неща. Тоест не толкова нивото на грамотността спадна, колкото за всички стана видно какво е то.