Ниските заплати спират страната ви за Шенген

Лука Висентини е избран за генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) през октомври 2015 г. Роден е в Удине през 1969 година. От 2011 г. е конфедерален секретар на ЕКП по въпроси, свързани с колективното договаряне и политиката на заплащане, миграция и мобилност, образование и обучение, бюджет на Европейския съюз, структурни фондове, социално и икономическо сближаване, регионални политики. Висентини е генерален секретар на Регионалния съвет на Паневропейския регион (PERC), регионалната организация на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC-CSI), която представлява всички профсъюзи в Европа.

"Социалният модел в Европа е все по-слаб"
 

- Господин Висентини, имате ли отговор на въпроса защо България е все още извън Шенген?
- Разговарях с премиера на България Бойко Борисов преди няколко седмици и му казах, че според мен основният проблем са ниските работни заплати в страната ви. Дори фактът, че България и Румъния изпълняват всички условия на шенгенското пространство, реалността е, че тези две държави са с най-ниските заплати сред страните членки на ЕС, и това прави невъзможно съгласието на развитите страни за влизането им в Шенген. Шенген означава абсолютна свобода на движение на работещите в ЕС, а това е невъзможно при ниското заплащане на труда в България и Румъния. За това изискахме от правителствата на двете страни да стартират процедури за ръст не само на минималните, но и на средните заплати. Това е единственият начин да се спре и т.нар. brain-drain (бел. ред. "изтичане на мозъци") от тези страни към развитите икономики. Това унищожи пазара на работна ръка и в България, и в Румъния. За това е необходимо увеличение на заплатите, което ще направи апетитни работните места в двете страни.

- На конференцията на ПЕС през миналата седмица се говори много за слабите страни в политиката на ЕС. Подкрепяте ли тези виждания?
- Слабите страни в политиката на ЕС са много. Според мен най-важният проблем е ренационализация на различните политики, което създаде буквално бедствие и това се случи основно заради политиките на строгите икономии. Това стана обаче и заради междуправителствения подход, а не се създаде такъв за общността. С тези си действия ЕС постави пазарите на страните членки в неравностойно положение в световен мащаб. Вътрешните икономики не могат да реагират по адекватен начин на външните пазарни предизвикателства. Друг голям проблем е, че трябва да изградим наново социалната политика. Действащата в момента е неработеща, тя е от 90-те години на миналия век и е вече доста остаряла предвид развитието на страните. Социалният модел в Европа е все по-слаб. Основният стълб, върху който се крепи социалната политика - социалните права, трябва да бъде преразгледан основно. Трябва да се обнови и политиката за правата на работещите във всички сфери. Това е наистина важно.

- Защо в 21 век все още се говори за Европа на две скорости?
- Трябва да се обърнем малко назад във времето, сега икономически някои страни са управлявани много лошо, а в социално измерение тези страни са абсолютно занемарени. Това беше един съвсем неолиберален модел, чрез който в някои страни постигнаха ръст, но се и увеличиха неравенствата между държавите. Затова все още говорим за голяма разлика в икономиките на страните от Източна и Западна Европа. Сега е моментът да премахнем този проблем, който със сигурност ще създаде затруднения по отношение на защитата на конкуренцията в различните страни, при уеднаквяването на някои данъци, както и такива от икономически и от правен характер, но социалната промяна е фундаментална. Само така могат да бъдат привлечени изоставащите икономически страни и те да подобрят резултатите си.

- Президентът на ПЕС Сергей Станишев миналата седмица заяви, че определени данъци на страните членки на ЕС трябва да влизат директно в европейската хазна. Преди години имаше подобна идея, но само развитите икономически страни да бъдат вносители на данъците в бюджета на Европа.
- Мисля, че е необходимо въвеждането на нови данъци, който да бъдат насочени към бюджета на ЕС. След това обаче те трябва да бъдат адресирани за укрепване на евробюджета, но и за нови предизвикателства, като проблемите с промяната на климата. Тези данъци обаче трябва да се плащат от всички, не само от развитите европейски страни, защото иначе системата няма да работи. Разбира се, не може да се говори за еднакви данъци, те ще трябва да бъдат конструирани според възможностите на страните.

- Какви данъци имате предвид?
- Могат да бъдат онези, свързани с дигиталната икономика, които позволяват да се решат проблемите с неравенствата, със сигурността, с образованието, откриването на нови работни места. Трябва и въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Тези елементи според мен са основните, чрез които може да се подкрепи европейският бюджет.