"Нищо не е такова, каквото изглежда"

На 1900 кв.м в центъра на Вашингтон разбулват тайни от живота на героите на тихия фронт

понеделник, 29 Април 2013 / брой: 100

457

Аида Паникян
Вашингтон-София

"Приеми тайна самоличност, мини под прикритие и научи защо един агент се нуждае от друг, какъв е двойнственият живот на разузнавача, какво трябва да е поведението му..." Тези думи посрещат посетителите на Музея на шпионажа във Вашингтон, който е на една пряка от Федералното бюро за разследване (ФБР), а река Потомак го разделя от сградата на Пентагона.
Кратък филм, започващ с "Нищо не е такова, каквото изглежда", разказва за разузнавачите от ново време, след което на над 1900 кв.м площ посетителят има възможност да "разбули" много шпионски тайни от всички епохи и от цял свят.
Музеят вече е на 11 години. Изграждането на експозицията е струвало около 40 млн. долара. Половината са дадени от Малпит Къмпани, създадена през 1956 г. от Милтън Малц - разбивач на кодове от времето на Корейската война, а другата половина - от окръг Колумбия. Преди време музеят е търпял критики за това, че в управата му са бивши разузнавачи и работници в ЦРУ. Сред тях е Роберт Джеймс Улси - директор на ЦРУ през 1993-1995 г., Антонио Джоузеф Мендес, бивш шеф на отдела за дегизировки към ЦРУ. Именно той спасява шестима американски дипломати от Иран през 1980 г. след завземането на посолството на САЩ от военните. Там са били и генерал-майорът от КГБ Олег Калугин, Уилям Уебстър - бивш директор на ФБР (1978-1987) и на ЦРУ (1987-1991) и други.
Тук всеки гост може да избере и да запомни "новото" си име, народност, дата на раждане. Има 5 мин. за това. После трябва и да ги повтори пред компютърен "следовател". В залата "Училище за разузнавачи" трябва да разпознае подозрителна дейност на улицата, провеждана от "обикновен" раздавач или чиновник или минувач, посредством интерактивна игра. Както и да провери собствените си "шпионски" качества.
"Не носи ярки дрехи или вещи, които се забелязват, слей се с тълпата", "Нарисувай устните и веждите си", "Вземи си чадър, дъждобран, шапка, очила", са част от съветите към начинаещите "агенти".
Музеят предлага и лекции и семинари за ученици и студенти, които на базата на оригинални документи и снимки дискутират възможности за изход от различни кризисни ситуации в рамките на 60 мин. В 45-минутни занимания младите хора се учат как да разбиват кодове и да разчитат шифри в контекста на световния шпионаж. В 30-минутна лекция малките ученици имат възможност да разберат каква е ролята на разузнавача за националната сигурност, както и какъв е животът на професионалния агент. За тийнеджърите е предназначена 90-минутна лекция, в рамките на която е отделен половин час за "участие" в международна разузнавателна мисия, а след това и анализирането й. Музеят предлага и професионално обучение от 2 часа до цял ден онлайн или присъствени курсове.
Сред атракциите е и "Шпионин в града". Посетителят бива снабден с Гео-Кобра-джипиес, като преди това получава задача, инструкции, кодове и прочее атрибути, нужни да проведе разузнавателна акция в район от 1 или 1,2 мили около музея в продължение на час или 90 мин. Онези, които предпочитат да са в периферията (а може би не съвсем) на разузнаването, могат да се включат в над двучасова автобусна разходка из града - возилото минава край над 25 възлови шпионски явки в американската столица, сред които ресторантът "Чадуик", където Олдрич Еймс предал на КГБ имената на 20 от най-важните агенти на ЦРУ, апартаменти, в които са предавани сведения и информации, ресторанти, превърнали се от десетилетия в място за среща на шпиони и пр. По време на тура могат да се чуят интервюта с Олег Калугин, Питър Ърнест (бивш агент на ЦРУ), Джона и Антонио Мендес - с по над четвъртвековен опит като шефове на дегизировката в ЦРУ.
Всеки агент е мотивиран по различни причини да заложи живота си в опасната игра, наречена шпионаж: патриотизъм, пари, компрометираща ситуация, собствено его. "Какъв е вашият мотив?" е един от често задаваните въпроси.

Тайната история на историята

На човечеството е известно коя е най-древната професия. За втората се борят много - на лекари, прависти, учители. Ала мнозина са склонни да смятат, че това шпионажът. Той започва със създаването на държавите, а може би и по-рано - с войните или дори с лова на прехраната на първобитния човек, или с историята за Самсон и Далила. Във вашингтонския музей това начало е дадено с Мойсей, пратил агенти да проучат Ханаан. Може да бъде видяна и историята на Троянския кон, подробности за работата на Даниел Дефо, който рaботел кaто шпионин срещу якобитите, или на английския шпионин и известен писател Съмърсет Моъм... Нарочно място е отделено както на разузнаването в древността, така и на времето на "червения терор" в СССР.
Дейността на

жените на тихия фронт

винаги е предизвиквала интерес. Специалната зала в музея показва колко много са били "тайфуните с нежни имена" във всички времена. И сякаш повечето са имали за първа професия музиката и театъра. Очаквано специално място е отделено на синонима на жена шпионин Мата Хари. Разбира се, любопитна е историята на актрисата Полин Кушман, която е била агент на съюзническата армия по време на Гражданската война в Америка, на афроамериканската аболиционистка Хариет Тъбман, организирала множество мисии за освобождаване на роби.
Могат да бъдат видени любопитни подробности от биографията на Жозефина Бекер - агент на френската съпротива, обучена за летец (дори получила званието лейтенант), която кодирала сведенията си като музикални партитури, или на Марлене Дитрих.
Нарочна зала е посветена на литературния и филмов герой - британския разузнавач Джеймс Бонд. Макар да сме в 2013 г., Музеят на шпионажа живее половинвековния юбилей на Иън Флеминг. Освен на агент 007, музеят е предоставил немалка площ и на други филмови герои.
Специално внимание е отделено на периода на Студената война. Любопитен факт е, че през 1969 г. САЩ и СССР се споразумяват да построят нови посолства. Ала строежите продължават над 25 години, тъй като непрекъснато - ту едната, ту другата страна, намират различни прибори за електронно разузнаване...

Българският чадър

с който се смята, че е убит в Лондон през 1977 г. писателят-дисидент Георги Марков, е само част от стотиците експонати, събирани от цял свят. Всъщност това е единственият експонат, с който по някакъв начин е представена България. Част от материалите са дарени от историка Кит Мелтън, който е събрал голяма колекция предмети, свързани с шпионажа, други са от други частни колекции. Някои от експонатите са имитации, но повечето се оригинални - писмо на Джордж Вашингтон от 1777 г., в което предлага на нюйоркски търговец 50 долара месечно, за да събира сведения за английския враг по време на войната за независимост, апаратът за кодиране на секретни съобщения "Енигма"...
От стотиците оригинални джаджи за снимане и подслушване безспорно най-интересни са изобретенията от времето на Студената война. Обувка с подслушвателно устройство от румънската разузнавателна служба Секуритате (част от това "масово" производство през 60-те години е радиопредавател, монтиран в обувката на американския посланик от агент на КГБ) или оригинално палто със снимащи копчета (от 70-те години, и досега се използват - миниатюрните камери са монтирани в копчетата и са свързани с кабел към записващо устройство в джоба на разузнавача). Сред екстравагантните шпионски "играчки" е и "целувката на смъртта" - червило пистолет, който стреля само веднъж, разработка на КГБ. Твърди се, че експонатът в музея е от 1965 г. и бил открит при преминаване на границата в Западен Берлин. Осемминутно филмче показва как модерните технологии се приспособяват към съвременния тероризъм.
Очевидно е, че ако човек иска да вникне в шпионажа, може да прекара цял ден в разнообразни забавления в музея и край него. И поне да опита да асимилира основното послание на създателите му - "Шпионите са били ключови фигури в решителни моменти от човешката история".

"Целувката на смъртта"