НИМ открива годишната си изложба

Националният исторически музей открива временна изложба, която винаги се приема с интерес - представени са резултатите и находките от археологическия сезон 2020. Оказва се, че въпреки пандемията и ограниченията през миналата година, археолозите на НИМ са имали теренни експедиции на 22 обекта. Те показват пред публика резултатите от проучванията си днес от 11 ч. в залата на третия етаж с експозицията "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020". 

За пръв път е започнало проучването на нов обект - укреплението "Св. Архангел" над с. Дъбница, в западните Родопи. Ще се учуди ли у нас някой, че намесата на археолозите е била предизвикана от многобройните иманярски набези на това място, обитавано от близо 6000 години - от ранната каменно-медна епоха до късното Средновековие. Вандалите са успели да унищожат структури от различни епохи, но обектът е изключително интересен от гледна точка на историята, намира се близо до античния град Никополис ад Нестум при с. Гърмен, основан по римско време в началото на II в. 

Поредните изключителни находки от археологическия резерват "Калиакра" представя директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, която от години ръководи проучванията там. Средновековният некропол във Вътрешния град отново поднесе важна информация за средновековната българска столица Калиакра. Тук в предишни години бяха открити нефритена плочка за колан от времето на китайската династия Юан, съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, богати гробове от XIV век с великолепни дарове, сред които златен пръстен от известния "Калоянов тип", принадлежащ на Георги - наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица. През 2020 г. сред новооткритите гробове тук има истинска сензация - гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи от скъпи платове. Това е рядко срещан погребален обред, при който сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Посетителите ще имат възможност да видят възстановка на ритуалното погребение.

Акцент в тазгодишната изложба са амфоровидни съдове - погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, до видинското с. Балей. Некрополът е на селище от втората половина на II хилядолетие пр.Хр., обитавано в продължение на 400 години. Посетителите ще могат да видят движими културни ценности от почти всички археологически и исторически периоди по нашите земи от праисторията до късното Средновековие.

Географският обхват на изследванията се простира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости, столици и селища. Проучванията са с финансовата подкрепа на НИМ, Министерството на културата, местните общини и частни спомоществователи.

Гл. ас. Петранка Неделчева е куратор на изложбата, която ще продължи до април 2021 г. 

Доц. Бони Петрунова,

директор на НИМ:

Находките разказват история 

- Доц. Петрунова, как се отразиха пандемията и въведените ограничения върху археологията през 2020 г.?

- Както върху всички дейности в държавата. Дори имаше идеи да се обяви нулева година за редовните археологически разкопки, но това не се прие. Подготвиха се заповеди за правила и ограничения по време на изкопните работи, както от директора на Националния археологически институт с музей при БАН, така и от НИМ, които бяха съобразени със съответните заповеди от Министерството на здравеопазването. Колегите археолози се справиха много добре в тази сложна обстановка и това се доказва, както от факта, че нямаше нарушения на карантината, така и от много добрите резултати, независимо от пандемията.

- Настоящата изложба е и своеобразен отчет за свършеното през годината. Удовлетворени ли сте от отминалия сезон?

- Да, за трета поредна година чрез изложбата "Древни находки. Нови открития" Националният исторически музей прави годишен отчет пред широката публика за свършената работа в областта на издирването, спасяването и експонирането на археологическото културно наследство. Този формат се прие много добре за резултатите от археологическите проучвания през 2018 и 2019 г. Доволна съм, че археолозите на НИМ не се уплашиха, проявиха изключителен професионализъм и като резултат обогатиха фондовете на НИМ и българската наука с нови данни и артефакти.

Както знаете, в специално хранилище на музея се съхраняват предметите, иззети от прокуратурата от така наречената "колекция Божков". Неизбежно се налага сравнението, че колкото и красиви да са някои от тях, те са лишени от разказа, който осигурява научното дирене. В този смисъл, артефактите в новата изложба на НИМ разказват история и имат изключително висока не само материална и художествена, но и историческа и научна стойност. 

Изключително съм горда с двата нови обекта, на които работиха изследователи от НИМ, а именно: Крепостта "Дрюз", до античния град Никополис ад Нестум, в който се откриват материали от V в. пр.Хр. до XIII век. Началото на разкопките се наложи поради тежка иманярска намеса, с което буквално спасихме този великолепен обект. Другата нова дестинация е Манастирът "Св. Йоан Предтеча" на полуострова Св. Яни в гр. Ахтопол - паметник също със сложна съдба, чието проучване стана възможно благодарение на МК, което предостави полуострова за управление на Националния исторически музей.

Значимостта на археологическите експедиции, които се провеждат от НИМ, се потвърждава и от широкото участие на изтъкнати специалисти от други институции. Ще спомена проф. Хитко Вачев, проф. Константин Дочев, доц. Кръстина Панайотова, доц. Константин Константинов, д-р Милен Николов и много други, на които благодаря.

- Разкажете за това ритуално погребение на невеста, което открихте при Калиакра. Има ли прецедент в проучванията в България и можем ли да го наречем уникално?

- Този ритуал е описан в етнографската литература. Става въпрос за начина, по който се погребва сгодена, но неомъжена девойка през средновековието, или както го наричат в публикациите "Погребение - Сватба". Това е тъжно и в същото време романтично събитие, изпълнено с много семантика и желание на живите роднини да подчертаят статута на рано починалата годеница. Разбира се, засега това е една хипотеза, по-важно е, че младото момиче от Калиакра е погребано със златни накити и облекло, подходящо най-малко за знатна болярка. Останките от тъканите, открити в гроба, се изследват от д-р Иван Чокоев, който е уникален специалист и неведнъж успява да подпомогне реконструкцията на това, което времето е унищожило. Друг интересен факт е, че гробът на младата годеница е съвсем близо до този, който открихме на Калиакра през 2019 г., със златен пръстен - печат, на който има надпис: "Георги - управител на Калиакра".