Никулден като 15 септември

Никулден им е 15 септември. На родителите и на учениците от прогимназията и гимназията. Готвят се за днешния понеделник като за празник. Вадят раници, учебници, гуменки, анцузи. Само дето букети няма да има. Целият натрупан стрес през последния близо месец и половина избива през приготовленията за връщането в клас. През този период противопоставянето бе издигнато до невиждани висоти - спориха родители и управляващи, министри с министри, ученици с родители. Конфронтацията им по същество обаче не бе свързана с КОВИД-кризата, нито с адекватността на мерките, нито с конкретно управленско решение. Тестове, зелени сертификати и процент ваксинирани бяха само конкретният, повърхностен повод за протестите, дискусиите и петициите. 

Днешният "празник" трябва да се приема като част от оцеляващия през годините стремеж на българите за образование. Обучението все още ги вълнува и взема превес над желанието да се прехвърли грижата за децата на институцията, наречена училище. Наред с липсата на вяра в учебници, в учебни програми и начини на преподаване, българинът продължава да се уповава на просветата като на начин да се излезе от блатото, да се намери път към благополучието. 

Или поне трябва да се напънем да повярваме в тази теза, защото иначе надежда за децата няма. В противен случай няма шанс нито за тях, нито за България. С вирус или без вирус, ако родителите не възпитат желание за обучение у децата си, ако самите деца не учат и не полагат усилия във всякакви удобни и неудобни ситуации, всичко е обречено. КОВИД-кризата просто извади на бял свят нелицеприятни истини, които много хора не могат и не искат да приемат. Само че тя рано или късно ще премине и тогава няма да има извинение за пренебрегнатите проблеми на образованието.