Никой няма прибързано да решава проблеми, касаeщи националната сигурност

Атанас Мерджанов е роден на 3 септември 1963 година в град Елхово. Възпитаник е на СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Социология". Областен лидер на БСП в Ямбол. Народен представител в 38-то, 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание - избран от листата на Коалиция за България. Председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 42-то Народно събрание.

Цитат:
"За този дебат се изискват преди всичко професионална експертиза, широка публичност и политическо решение"
"Много широк е обхватът на охраняваните лица в България, което буди недоумение и дразни българските граждани"


- Какви са намеренията ви като управляващи по отношение на Националната служба за охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба? Как ще коментирате притесненията на президента от отнемане на правомощия?
- Първо искам да кажа, че не водим задочен спор. В тези августовси жеги като че ли е по-разумно политиците да помислят съзнателно за това как да разположат дебата по проблемите на сигурността, защото за този дебат се изискват преди всичко професионална експертиза, широка публичност и политическо решение. Трябва да кажа и да припомня на президента, че до голяма степен имаше съгласие през 2012 г. по тези въпроси, но очевидно за развръзката през следващите месеци, не без поведението на самия президент, допринесоха някои разногласия в това направление.
- Имаше проекти на ГЕРБ?
- Имаше проект на ГЕРБ, пакет от четири закона, които не видяха бял свят заради болезнените амбиции на тогавашния вицепремиер и министър на вътрешните работи. Тъй като по два от законите - за Националната разузнавателна служба и за Службата за военна информация имаше относителен консенсус, той изрази готовност и биха могли да се приемат. Но поведението, фаворизирането на тогавашната главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), опитите на вицепремиера Цветанов да обсеби работата и контрола над всички специални служби доведоха до неприемането и до сериозните различия между тогавашните управляващи и нас като представители на опозицията.
- Не се ли случи това заради протестите, които започнаха, и необходимостта управляващите от ГЕРБ да подадат оставка?
- Не, протестите бяха естествен, съзнателен социален подтик на българските граждани, така че не можем да смесваме едното с другото. Ако вие намеквате, че едва ли не протестите са били организирани, за да бъде предотвратено приемането на тези промени ...
- Не, казвам, че ако не бяха тези протести, сега може би нямаше да разсъждаваме по тези проблеми - трябва ли НСО да бъде местена или да си остане към президента?
- Аз не виждам защо трябва да се фокусираме точно върху НСО. Не е изразено ясно и категорично намерение по този въпрос. Изказана е една хипотеза, която не е лишена от смисъл и логика, от гледна точка на поведението на президента през последните няколко месеца. Той претендира, че по Конституция държавният глава е обединител на нацията, но неговите действия напоследък съвсем не водят в това отношение. Един подобен въпрос би следвало да се обмисли още веднъж от експертите при максимална публичност и тогава да бъде взето политическото решение. Естественият дебат по тези въпроси е в Народното събрание. Много е важно да видим какъв е конкретният проект, който ще внесе Министерският съвет. Всичко това е в рамките на една подготовка, така че не можем да коментираме неща, които не са реалност в момента.
- В този проект бихте ли използвали това, по което ГЕРБ работиха?
- Без съмнение една част от тези законопроекти ще бъдат взети като основа. Още веднъж искам да подчертая, че двата закона - за Държавна агенция "Разузнаване" и за Служба "Военна информация", бяха относително готови и по тях ние като преставители тогава на опозицията нямахме драстични забележки, по-скоро ги бяхме приели като възможните и нужни закони. Що се отнася обаче до рамковия закон за националната сигурност, както и до закона за Националната служба за охрана, имахме известни претенции и по тези въпроси трябва да се поработи. Искам да спра специално вниманието на рамковия закон, тъй като се видя, че през тези последни години службите за сигурност функционират хаотично. Не са ясни точните връзки по хоризонтала и по вертикала. Нужно е изчистване на целия комплекс взаимоотношения. Нужно е да се преодолее всякаква ревност между съответните институции, между ведомствата, тъй като такава практически винаги е съществувала. Бих дал един пример. НСО съвсем не е службата, която е пораждала подобни раздори. Има известно съревнование между НРС и Служба "Военна информация". По този въпрос също се мисли позитивно, надявам се, и задълбочено. Затова всички тези аргументи трябва да бъдат поставени пред експертите, пред политическите кръгове, в това число - управляващи и опозиция, за да се вземе най-правилното решение за държавата.
- Да не се получи така, че на 4 септември, когато се връщате на работа, изведнъж се внасят законопроекти, на следващия ден се гласуват и на по-следващия вече имаме ново ръководство?
- Имате основание да зададете подобен въпрос. Никой няма интерес прибързано да решава проблеми, които касаят националната сигурност, още повече, че през 2012 г. на Консултативния съвет по национална сигурност при президента имаше относителна степен на съгласие. И президентът би постъпил доста по-правилно, ако се включи в разговора за търсенето на професионално и политическо съгласие по тези въпроси, тъй като без съмнение тези законопроекти са безкрайно важни.
- Вашето лично мнение - НСО към кого трябва да е, към президента или към Министерския съвет, очевидно това е проблемът, съдя от изказването на президента?
- Не, това не е проблемът. Това не е същественият проблем. По-същественият въпрос е кого обслужва НСО, защото при разговора, който ние направихме в комисията за контрол над специалните служби и във вътрешната комисия, беше поканен г-н Коджейков, и тогава се видя, че има много празноти в работата на НСО. Бели полета. Много широк е обхватът на охраняваните лица в България, което буди недоумение и дразни българските граждани. Надявам се, и вие ще се съгласите с този проблем. Това е основният въпрос. След това с какви ресурси разполага съответната служба и чак тогава трябва да видим към кого от факторите в държавата тряба да бъде на пряко подчинение съответната служба. Тогава, през 2012 г., се стигна до едно съгласие, че НСО трябва да бъде към президента, тъй като той представлява обединението на нацията. Но пак искам да повторя, че последните няколко месеца създадоха точно обратното впечатление и за това отговорност и политическа, бих казал, и професионална, носи тъкмо г-н Плевнелиев. Освен това никой пряко не го е заплашил, че ще му бъде отнета НСО. Вероятно, присъствайки на героичния връх Шипка, са се създали някакви други блянове в държавния глава. Дано те се изпарят бързо и да се мине към търсене на съгласие по тези важни за страната проблеми.