Никой не яде компютърни програми...

Танчо Гаргов 

Завършил съм "Народностопанско планиране и статистика" в бившия ВИИ "Карл Маркс", сега УНСС. Беше отдавна, но още се смятам за сведующ и в по-новите тенденции. Виждам един проблем в обществото, за който не се взимат никакви мерки. Става дума за статута на програмистите и компютърните специалисти в България, които са толкова търсени.

Живея в кооперация, строена едно време, не толкова далеч от централните части на София. Привлекателен район, облагороден преди десетилетия. Той съответно се оказва привлекателен за потенциални купувачи на недвижима собственост. С годините хората в кооперацията оредяват, някои жилища биват закупувани от нови лица. Това обаче, което ми прави впечатление сред новодомците, е че всичките се трудят като програмисти и компютърни специалисти.

Направих някои разчети и търсения. На първо място, разбира се, са справките от Националния статистически институт. Най-високите заплати са на работещите в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" - средната стойност е почти 3000 български лева. Отиваме и към друга статистика, предоставена от НСИ. И виждаме, че заетите в сектора са около 98 хиляди души от около 2 милиона работещи. След още конкретни проучвания и пресмятания стигнах до извода, че в България работят около 40 хиляди програмисти и компютърни специалисти със средна заплата, достигаща до огромните за българските стандарти 4000 български лева!

На първо четене тези цифри може и да звучат добре, но за човек, умеещ да борави със закономерностите на стопанството, ще разчете веднага проблемите. Първо - ценовият натиск. Както споменах, обитавам имот с привлекателно местоположение и всички новодомци са програмисти! Оказва, че има класа от хора, които могат да си позволят нови жилища, без да се съобразяват с икономическите възможности на обикновените българи, което води до нарастване на цените и до невъзможност за останалите да закупят жилище. Това важи, разбира се, и за редица други стоки и услуги - като започнем от образованието, та стигнем до здравеопазването. Програмистите могат да си позволят по-качествени услуги от обикновения народ.

Второ - интелектуално обезкръвяване на нацията. Всички програмисти и компютърни специалисти - с редки изключения - работят за западни фирми! Какво се оказва в крайна сметка - младежта, подмамена от обещания за високи заплати, масово се насочва към такава дейност. Което, разбира се, обира интелектуалния каймак сред завършващите, а това веднага води до кадрови дефицит в други отрасли - инженерни, производствени и пр.

Трето - целият този отрасъл на стопанската икономика не произвежда нищо. В никой случай не омаловажавам нечий труд, но от тази дейност се генерират само компютърни програми и интернетски сайтове, които не са реално потребима стока. Никой още не се е научил да яде компютърни програми.

Четвърто - така подаряваме образователен ресурс на западни компании и фирми, дори тук, в България. Младежите, работещи като програмисти, са обучени и образовани с народни пари в средното, до голяма степен и във висшето образование.  

Явно проблем има. Решението, както аз го виждам, е във въвеждането на специални данъци за програмисти и за чужди фирми, които ползват подобен кадрови ресурс, както и във връщането на прогресивните данъци. Ако на един програмист му се добави допълнителен данък от 1000 лв. месечно (средно) при 40 хиляди души получаваме едни допълнителни 40 милиона лева, влезли в хазната за преразпределение! А при настоящите доходи на тези работещи това няма да е голяма тежест за тях. Мисля, че това би било справедливо спрямо хората, с чиито данъци въпросните специалисти са обучени.