Николай Арабов пред Efirbet: Боби, бъди джентълмен и дай на Бербатов да управлява

Сега, когато националният ни отбор по футбол не върви и феновете страдат, често въздишаме по онези големи наши футболисти, които ни носеха радост и удоволствие с изявите си на терена. Един от тях е Николай Арабов – иконата на футбола в Сливен и незаменим централен защитник в един от успешните държавния тимове на България. Този от периода 1983/1986, който изигра паметния мач в Сплит и стана първия в историята ни, излязъл от групата си на финали на световно първенство и участвал във втората фаза. Това се случва в Мексико през 1986 година, когато Арабов играе през цялото време и в четирите ни мача.

Efirbet потърси Николай Арабов, за да каже какво мисли за националния тим и сливенския футбол, за битката между Боби и Бербо и защо от години стои встрани от футбола.  

- Г-н Арабов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Как сте и с какво се занимавате в момента?

- Благодаря и аз, че ме потърсихте. Слава богу, добре се чувствам, пенсионер съм и си живея спокойно в моя Сливен с пенсийката и любимите хора. 

- Спират ли Ви още хората по улицата?

- За моя радост, да. Тръгна ли по главната и ходенето ми отнема доста време, тъй като през няколко метра ми казват: Майсторе, здравей. Майсторе, как си? Не мога да скрия, че ми е приятно, след като моите съграждани още помнят какво съм направил за града ни. Иначе през по-голямото време от светлата част от денонощието съм в кафенето на бай Мистан, което се държи от внука му Иво, който навремето бягаше от училище, за да ме гледа как играя. С приятели и познати, естествено, обсъждаме футбола и най-вече българския.

- Защо обаче от години не работите за родния футбол?

- Вижте, аз бях в Козлодуй и Лом, бях шеф на Сливен и треньор на Карнобат, но когато видях, че нещата в нашия футбол не са такива, каквито трябва да бъдат и не са на професионално ниво, сам реших да се оттегля. Все пак съм изградил име на терена и не исках да разруша авторитета си.

- Какво си мислехте, докато гледахте последните четири мача на държавния тим?

- Най-много се ядосах, когато Ясен Петров се оттегли. Помня го  добре, той е играл срещу мен. След това беше в чужбина, натрупа опит като треньор и сега се опитваше да постигне нещо с националния, да налага млади момчета, да въведе ред и дисциплина. Според Вас той ли е виновен? Трябваше ли да си подава оставката?  

- Той пое своята отговорност за слабите резултати и най-вече позорната загуба от Грузия у дома.

- Но истината е съвсем друга. Неудобно ми е да кажа, че в България нямаме футболисти, но е факт. Така че вината е на играчите, не на селекционера. Имаме само трима-четирима от европейска класа – Кирил Десподов, Антон Недялков, за който разбрах, че има и мъжки характер, Тодор Неделев и Георги Миланов.

- Като бивш защитник, какво бихте казали за отбраната на България?

- Какво да кажа, виждам защитници, които не могат да си подадат два-три паса и да изнасят топката. Те трябва да бъдат също и лидери, да внимават, да дебнат. Защото от защитата започва атаката. Аз бях такъв лидер. Изнасях топката, включвах се при корнери и вкарвах голове.

- Ако зависеше от Вас, на кой бихте поверили националния – на Белия, Херо или друг специалист? 

     -   Белия постигна успехи с провинциални отбори, но Херо си е Херо. Запазена марка. Беше в Сливен като войник и го учех какво да прави и как да играе като стопер. След това млад спря с футбола заради контузия, но после се превърна в голям и доказан треньор. С уменията и опита си той ще е полезен на държавния тим, независимо на какъв пост.

- Какво очаквате от новото първенство и възможно ли е най-после да бъде прекъсната шампионската хегемония на Лудогорец?

- Надявам се Левски и ЦСКА да окажат по-сериозна съпротива на разградчани. Да има повече мачове под напрежение и интригата за титлата да се запази до последно, тъй като не приемам, че един отбор само с трима българи в състава може да е редовно първи.

- Значи и Вие сте против това в нашите тимове да играят повече чужденци?

- Разбира се. Не е нормално това, което става. Имам чувството, че не гледам България, а Африка. БФС трява да се намеси и да ограничи бройката на легионерите. Например в един отбор да играят едновременно най-много петима чужденци. Като искат да вземат 10-15, но на терена да са пет.

- Казахте, че Ясен Петров налагал таланти в националния. Виждате ли такива у нас или само се говори, че трябва да се дава път на младите?

- Аз гледам редовно всички мачове по телевизията, гледах и тези на юношите ни и на младежите. Ние таланти имаме, но е важно да се работи правилно с тях, не само, когато се изграждат като играчи, а когато преминават от юноши в мъже. Трябва да имаме търпение  и доверие към младите, и те да получават шанс за изява. Затова Ви казах, че е задължително да се приеме правило за ограничаване на чужденците, за да не унищожаваме сами перспективните си играчи. Идват тук чужденци от втора и трета дивизия, и играят във водещите ни отбори. На какво отгоре и с какво те са по-добри от българските играчи?

- Вашето мнение за битката, която Димитър Бербатов води с Борислав Михайлов за шеф на БФС?

- Боби ми е приятел и с него съм играл в много срещи на националния отбор. Бащата на Бербатов също ми е приятел. С него сме били съперници на терена. Неприятно ми е, че ругаят Боби, който е направил много за нашия футбол. Моето желание е сам да се оттегли, защото не заслужава да го изгонят. Нека да бъде джентълмен и даде шанс на друг наш успял футболист Бербатов да управлява. Да видим какви нови идеи може да внесе той и какво по-различно би направил.

- Г-н Арабов, защо футболът в Сливен изчезна от картата на България?

- Имам мнение по въпроса, но предпочитам да го запазя за себе си. Нито искам някого да нападам, нито да обвинявам. Ето, вече отново имаме отбор в третия ешелон, но на Сливен не му отива да играе със селски отбори. 

- Евентуално завръщане на Сливен в професионалния футбол би било прекрасен подарък за юбилея Ви догодина?

- Наистина мечтая за това, тъй като мястото на Сливен не е при аматьорите. Пожелавам успех на Лечков и дано за моя 70-и рожден ден да гледам Сливен във Втора професионална лига. След това пътят ще продължи да е само един - нагоре към елита.