Нигер: Франкофонията се заменя с Руска Африка

Владимир ПРОХВАТИЛОВ

Страните от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) отложиха военната интервенция в Нигер, където бе свален прозападен президент, поради липса на време за подготовка.

Военната интервенция на ECOWAS в Нигер няма шанс да се осъществи, съобщава The Wall Street Journal (WSJ), позовавайки се на висш командир на една от страните от ECOWAS.

По-рано лидерите на ECOWAS дадоха на новите лидери на Нигер една седмица, за да върнат властта на сваления президент Мохамед Базум. В противен случай съседите на съмнителната организация заплашиха, че ще предприемат "всички необходими мерки за възстановяване на конституционния ред", като не изключиха и "използването на сила". 

На 6 август ултиматумът изтече, но ECOWAS отложи планираното нахлуване, ограничавайки се засега до икономически санкции. "Засега трябва да укрепим силите на нашите части, преди да се впуснем в подобни военни действия. Успехът на всяка военна акция зависи от добрата подготовка", заяви източникът пред WSJ.

Както е известно, на 26 юли в Нигер беше извършен преврат: група офицери от президентската гвардия, към които по-късно се присъедини и командването на армията, отстраниха от власт президента Мохамед Базум, известен с близките си връзки със Запада. За нов държавен глава беше обявен началникът на гвардията Абдурахман Чиани, който обясни действията на опонентите на Базум с желанието си 

да се бори с корупцията и присвояването на публични средства

Въпреки че ECOWAS все още не е взела решение за използване на военна сила срещу новите власти на Нигер, страните от колективния Запад, особено Франция, вече обявяват подкрепата си за най-строгите решения. Помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд спешно кацна в африканската страна, но бисквитите й едва ли са намерили благоволение в Ниамей.

В момента в Нигер са разположени над 1500 френски войници, а наскоро новите власти, очевидно подкрепени от по-голямата част от населението, денонсираха всички военни споразумения с Париж и поискаха изтегляне на френския контингент. Елисейският дворец обаче пренебрегна това искане, заявявайки, че изтеглянето на войските "не е на дневен ред", като по този начин за пореден път демонстрира, че бившата метрополия не се интересува ни най-малко от мнението на бившите колонии, които Париж изглежда не смята за бивши.

Френското правителство заяви, че "не признава хунтата за легитимни управници на страна, разположена в стратегически регион, граничещ със седем други африкански държави като Либия, Чад и Нигерия".

Забавянето на военната интервенция 

на Икономическата общност на западноафриканските държави в Нигер изглежда се дължи преди всичко на отказа на нигерийския сенат, който разполага с четвъртата по сила армия в Африка според Global Firepower, да се съгласи на въоръжена намеса в делата на северната си съседка.

Въоръжените сили на Нигерия, в която живеят над 10 милиона души, се състоят от флот, военноморски сили и сухопътни войски с обща численост 120 000 души. Военновъздушните сили са изключително слаби, като включват една ескадрила китайски изтребители F-7NI, които са копие на съветските МиГ-2, и една ескадрила бойни хеликоптери Ми-24 и Ми-35. Военноморските сили служат за осигуряване на сигурността на крайбрежието и се състоят от леки лодки. Сухопътните войски разполагат с 300 танка, от които в експлоатация са само около 180 британски танка "Викерс" от 60-те години на ХХ век и 40 съветски танка Т-72.

Нигерийската армия би могла да потисне слабата съпротива на въоръжените формирования на Нигер, които наброяват малко над пет хиляди души (както и Националната гвардия и Националната полиция - съответно 2500 и 1500 души). Предпазливостта на нигерийските законодатели обаче е разбираема: северната част на страната е населена с мюсюлмански племена, които съставляват значителна част от населението. Ръководителят на военния преврат в Нигер, Чиани, също е от тях, докато сваленият президент, Мохамед Базум, е арабин. Нахлуването в Нигер може да активизира сепаратистките групи в размирния мюсюлмански север на Нигерия, където вече действат въоръжени джихадистки групи.

Позицията на Алжир също изигра сериозна роля

за отлагането на инвазията в Нигер. Възможността за чуждестранна военна намеса в Нигер е "пряка заплаха за Алжир. Категорично отхвърляме всякаква военна интервенция", заяви президентът на северноафриканската държава Абделмаджид Теббун в интервю за местната телевизионна мрежа Ennahar. Теббун изтъкна, че "няма да има решение без нас", защото "ние сме основната заинтересована страна". "Алжир има хилядакилометрова граница" с Нигер, припомни основателно държавният глава. Каква е ситуацията днес в страните, в които е имало военни интервенции? Вижте какво се случва в Либия, в Сирия".

Евентуална чуждестранна военна намеса "може да доведе до разпалване на напрежение в целия регион Сахел", предупреждава президентът на страната с втората по сила армия в Африка. Сухопътните сили на Алжир разполагат със 110 000 души личен състав и 1500 танка руско производство (572 Т-90, 325 Т-72М1/М1М, 300 Т-62, 270 Т-54/55). Алжирските военновъздушни сили разполагат предимно с руски самолети и хеликоптери: 77 изтребителя (11 МиГ-25, 23 МиГ-29, 43 Су-30МКА), 33 щурмови самолета Су-24М/МК, 7 разузнавателни самолета (4 МиГ-25, 3 Су-24), 6 самолета TAC (Ил-78), 44 щурмови хеликоптера (30 Ми-24, 14 Ми-28).

Отсъствието на втората и четвъртата по сила армия в Африка в редиците на хипотетичните нашественици прави неосъществими всякакви планове за нахлуване в Нигер, вдъхновени от ECOWAS.

Но ако Франция вземе участие в инвазията?

Основната структура на компактния френски контингент в Нигер е елитният 1-ви парашутен полк на морската пехота, създаден по модела на британския 22-ри полк за специални сили SAS.

1500 френски морски пехотинци в Нигер охраняват урановите мини на френската минна компания Orano Mining SA, която от години паразитира върху урановата индустрия на Нигер.

Френските морски пехотинци, заедно с части на прословутия Чуждестранен легион, участваха в антитерористичните операции "Бархан" и "Сервал" в Сахел и се оказаха неспособни да победят дори партизаните в чехли, които не разполагат нито със самолети, нито с бронирани машини. След това фиаско репутацията на френските военни бе безнадеждно подкопана, затова Макрон дори не говори за прякото участие на Париж в интервенцията, възнамерявайки да поеме урановата ДтоплинаУ с чужди ръце.

Чуждите ръце обаче не винаги са управляеми, както осъзнават дори френските законодатели. Така 94 френски сенатори написаха отворено писмо, в което изразяват съжаление за срива на Париж в Африка: "Днес Нигер, вчера Мали, Централноафриканската република, Буркина Фасо отхвърлиха Франция, френските сили, френските предприятия" - цитира ги Le Figaro, посочвайки Кот`д Ивоар, Сенегал, Алжир, Тунис и Мароко сред тези, които са станали проблемни за Париж.

След неуспеха на операция "Бархан" групата "Вагнер" стигна до онези африкански страни, чиито лидери обединяват населението си срещу "бившата колониална сила" - се казва в писмото.

"Вчерашната френска Африка е заменена от военна руска Африка, икономическа китайска Африка и дипломатическа американска Африка... Африка, приятелският континент, вече не разбира Франция и все повече оспорва нейната роля и присъствие", образно представят провала на политиката на Париж сенаторите.

Междувременно френският министър на отбраната Себастиан Лекорну заяви по-рано, че няма признаци за участие на ЧВК "Вагнер" в бунта в Нигер. Изтребителите на компанията официално действат в съседно Мали, както и присъстват в Буркина Фасо, която граничи с Нигер. И трите държави са бивши френски колонии и във всички тях са извършени военни преврати. Според непотвърдени твърдения на Асошиейтед прес новите власти на Нигер вече са се обърнали за помощ към ЧВК "Вагнер".

Французите са прави за едно - руската военна помощ може да помогне на Африка да се отърве от колониалното иго на Франция на Макрон и нейния глобалистки парфюм.

Източник: Фонд Стратегическа култура 

"Клуб 24 май"