Ние, простолюдието
/ брой: 57
Катя ЯНЕВА
Български политици, обичайте българското простолюдие! Е, може и чак да не стигате до обичане, но поне не ни мразете. Може понякога и да ни мразите, но да не е постоянно. Не се издавайте в лоши моменти! Вашите чувства, уви, не са ваша лична работа. Те имат опасното свойство да се превръщат в държавна политика. Те стават проекти, закони, постановления, произшествия, скандали... Те просто изхвръкват от вашия интимен свят, развяват се в речи, славословия, мръснословия, раждат ви програмните документи, делата... Ние няма къде да се скрием от тях. Те, в края на краищата, се вписват в историята на България, нали? Затова обичайте българското простолюдие!
А ние? Ние сме едно ново формирование. Или - възобновено, да не придиряме на думата. Преживяхме десетилетия, когато бяхме издигнати до почетното звание трудовите хора на България. И в стройни редици преминавахме пред предхождащите ви политици, някак се чувствахме хора, в никакъв случай простолюдие. Това знатна тъкачка, доячка, заслужил майстор, първенец, герой изглежда го бяха измислили вашите предшественици. За да не се усещаме боклук. Както се усещаме сега. Е, вие рядко се изпускате да ни наречете я лош мат'рял, я сбирщина, но иначе какво ли не говорите. Да не уточняваме как се нарича вашето безотговорно говорене. С грозни думи се нарича. Та - по-полека с думите! И нека те да съответстват на вашите чувства, а чувствата да са добри. Защото, в известен смисъл, вие сте нашите създатели - във вашите ръце ние, трудовите хора на България, се превърнахме в това, което сме - жалко простолюдие. И ни пречите да сънуваме достойнството си.