Ние от двадесети век

Ние бяхме в Двадесети век. И малко преди края му влязохме в Двадесет и първия...
Ние живяхме и творихме в Двадесети век. Живяхме с мечти, без наркотици, без корупция в такива размери, без разрастваща се проституция и трафик на хора и съдби.
Бяхме щастливи. Не бяхме толкова богати като някои сега. Но не бяхме и бедни. Не гладувахме, бащите и дядовците ни не ровеха в кофите за смет, нямаше просяци на всеки ъгъл и пред църквите... Не бяхме "вярващи" като днешните, но вярвахме в духа, в мечтите си. Бяхме държава на духа. Сега има прекалено много бедни хора, а други имат само пари и нищо друго. Те не са богати като нас, хората от Двадесети век. В нашия век имаше другарство, имаше човещина, имаше милост за живите. Лекувахме се наистина, без проблемите на днешните здравноосигурени...

Двадесети век...

 Една моя позната, известна режисьорка в телевизията от Двадесети век, попадна в "Пирогов". По спешност. Незабавно трябваше да й бъде направена раменна операция поради счупване. Не започнаха да я лекуват, докато не бяха осигурени допълнително 1400 лева - за консумативи!? Здравноосигуряваща се през Двадесети век, тя бе приета по спешност в болница през Двадесет и първия в условията на пещерен капитализъм... Къде са парите й от миналия век? Кой ги изхарчи? За какво? Няма кой да отговори. А от Дянков и не чакам, и не желая да получа отговор, нищо, че е най-кадърният според Б. Борисов вицепремиер и финансов министър! Не желая отговор и от Б.Б. От Искра Фидосова, боже опази. Дори от д-р Лъчезар Иванов не искам отговор. Просто зная според тях кой е виновен за всичко. Ние - хората от Двадесети век. Сякаш те живяха другаде и в друго време. С друга партийна принадлежност...

... Двадесет и първи век

 Ние през Двадесети век строяхме, без да казваме "ние градим". Построихме две Българии, които бяха разграбени... Пладнешки. И още се разпределят. Но най-големите заменки станаха с миналото на нашия век. Някои си го поделиха и хукнаха с него в Двадесет и първия. Имаше и много наши съвременници, които нощем преспиваха със своите половинки - партийни секретари, а денем създаваха нови свои партийки, съюзи, движения, коалиции. Разрушиха и разпродадоха общото и, общо взето, всичко бе поделено сред хората от бъдещия Двадесет и първи век. Повечето от тях денем пееха "Времето е наше". И действително, за повечето то стана "тяхно". Сега ние останахме в Двадесети век, а те се бият в гърдите, че са европейци в Двадесет и първи. И освен в европейския, те са и в българския парламент, във властта. Трети наши съвременници, без селящината да е излязла от тях, направиха дори партии на гражданите, на гордостта, за европейско развитие на България, за справедливост и законност... Други построиха освен магистрали и дворци и се оградиха с триметрови огради, да не виждат останалите новия им начин на живот - в ХХI век. Те наистина са в него, а ние - повечето избиратели, често наричани единствено електорат, си останахме с мечтите си и с нашия Двадесети век. И повечето оставаме в така нареченето ляво пространство, което непрекъснато бива ругано и винено за днешния хал...
 Сега влязохме в годината с 13 петъци - 2013 година. Дано наистина не е година от петъци. Само помнете - ние сме край вас и има какво да ви кажем! Мнозина от нас се преселиха на по-доброто място от настоящето и не успяха да изрекат важните си послания, защото никой от вас не ги искаше... А трябваше да ги изслушате! Те и с мълчанието си има на какво да ви научат. Само ги попитайте. Трябва да ги чуете и да ги разберете. Разчетете казаното от тях!
 Нашите дни на земята са малко, казваше дядо Максим. Защо тая алчност, защо тая омраза, защо тая ненаситност трябва да погубят мечтите ви, хора от Двадесет и първи век? Правете така, че двата наши века да не се разминават така тотално. Защото границата между тях е много крехка и не бива да се правим на различни и да се разделяме като трикольорната лентичка, разрязана от премиера - който и да е той, от президента - който и да е той, от министъра - който и да е той.
Не сме толкова различни, че да не можем да се разпознаем. Всичко ще дойде на мястото си и доброто един ден ще преуспее. Да живеем така, че "Предай нататък" - едно ново телевизионно предаване, да не ни трогва само от екрана, а да е в живота около нас.

--------------
Авторът на тези редове е 45 години с една партийна принадлежност, все е в лявото пространство, каквото и да му струва това