Ни риба, ни рак

Мариета СИВКОВА 

Новият модел за финансиране на проекти в следващия програмен период 2021-2027 г., лансиран тези дни от МРРБ при обиколки, очевидно предизборни, по райони на планиране, сякаш е измислен на крак. Недоразвита е концепцията, липсва конкретика и като цяло изглежда, че ще доведе до провал на благородно замислената идея - изглаждане на различията вътре в регионите и между тях. Поне признават, че с изхарчените милиони досега не е постигнато много в тази посока.

Да се разчита, че и занапред междинните звена в общините ще одобряват проектите, означава, че в МРРБ не са анализирали дейността им досега. Каквото и да отчита министерството, този подход реално претърпя провал. В Ямбол например обектите от културната и социалната инфраструктура, които трябваше вече да се изпълняват, още не са финансирани, а и никаква публичност няма за работата на тези междинни звена. Предлагат ни същото. Просто искат държавата, т.е. управляващите, да продължат да определят коя община какви пари ще получи, без състезание на идеи и ползи за хората.

Ново в концепцията е, че регионалните съвети за развитие (РСР) ще могат да одобряват междуобщински проекти. Не е ясно точно как ще стане това, макар да е нахвърляна някаква последователност от действия. Идеята да има такъв орган по принцип е добра, но не РСР са подходящият вариант. По закон те се оглавяват от областните управители на областите в района - на РОТАЦИОНЕН ПРИНЦИП, а в състава им са представители на министерства, общини и пр. - все хора на някаква длъжност, които при повикване се явяват в съвета. Крайно несериозно е да се разчита на задълбочена преценка и отговорност на един орган със състав на повикване. Не е сериозно да се разчита на съвет, който например за Югоизточния район на планиране не е заседавал месеци наред. Би трябвало да има стабилна организация в рамките на ясна държавна структура или на структури по региони. Защото става въпрос за милиони, на които разчитаме за да оправим болниците си, училищата, пътищата...