Ни рак, ни риба

Да защитиш морала си или да го стъпчеш и да останеш на хранилката. Едва ли някой от т.нар. независими депутати в парламента се е изправял пред тази дилема, след като местата на последния ред в пленарната зала започват застрашително да се изпълват. Досега на тях сядаха петима. Но през новата сесия на НС те ще се увеличат с още 6, след като вчера отцепниците от ДПС декларираха, че днес напускат парламентарната група на партията.
Оказва се, че да си независим народен представител е вид бизнес. Или резервна "банка кадри". Казваш, че уж гласуваш по съвест, ама си готов да подкрепиш тезата на която и да е партия, ако ти напълни джоба. Гласуванията в НС показват, че бизнесът не е замрял дори след като миналата година беше спряно кранчето на субсидията, която следваше депутата.
Привидно статутът на независимия депутат го лишава от редица парламентарни облаги. Той няма стая, лишен е от секретарки и от автомобил. Обикновено се заселва в кафенето, но най-често депутати от други парламентарни групи, за които гласът на "независимия" им колега е ценен, го приютяват и обгрижват. Е, понякога може да загуби мястото си в комисиите и да не пътува често в чуждестранни командировки. Но не на всяка цена... Независимите стават все по-ухажвани и за някои техни забежки от заседания или грешки ръководството услужливо си затваря очите, защото не се знае кога и за какво ще му потрябват.
Риторичен е въпросът дали решението да останеш в НС като независим депутат е принципно. Той не е ни рак, ни риба. Статутът му е фалшив. Той подвежда и предава избирателите, защото никой не е гласувал лично за него в качеството му на независим. Вотът се дава за съответната партия, в чиято листа е той. И е логично и достойно, когато напуснеш формацията си, да затвориш отвън и вратата на НС.
В този парламент се появи и прецедентът "дървено желязо", към който част от реформаторите подходиха доста реформаторски. Те заявиха, че стават опозиционери, ама не съвсем. Хем няма да напускат партията и парламентарната си група, хем ще запазят министрите си, хем ще гласуват различно от съпартийците си... Друг е въпросът дали РБ, които получиха мандат от избирателите си при ясно заявените от тях заклинания, че никога не биха се коалирали с ГЕРБ, а го сториха часове след изборите, имат легитимни народни избраници. Въпрос на достойнство е, ако декларираш нещо, а след това направиш обратното, да се оттеглиш от парламента.
Но къде ти достойнство и мъжество в много от нашенските политици?!