Незабравимият Любен Корнезов

Людмила Нинова


Много хора го помнят.
Приятели, колеги, юристи.
За проф. Любен Корнезов студентите казваха – „Строг, но справедлив“.
Неговият път по неравните стъпала на политиката бе стръмен и трънлив. Понякога опонентите му заставаха по-близко до него от партийните съмишленици, защото той винаги е бил Жрец на правото!
Той воюваше за него със силата на аргументите и с авторитета на името си. Неговите пламенни слова от трибуната на Народното събрание още се помнят. И винаги отстояваше лявата идея, далеч от апаратните борби и наддавания.
С болка проф. Любен  Корнезов, един от авторите на Конституцията, казваше: „Конституцията не е готварска книга, за да се пипа в нея с блажни ръце. Да се гори и разпродава на търг.“ И я наричаше “Моето трето дете“.
Сега сигурно ни гледа отгоре ядовито и свива вежди, когато с ботуши преминават през нея случайни политически странници, които оставят кални следи.
Политик, съдия, конституционалист и учен с 18 книги в областта на конституционното право и гражданското съдопроизводсто. Той винаги подчертаваше, че Наполеон ще се помни не с неговите спечелени и загубени битки, а с Code Civil - първата съвременна кодификация на гражданското право в историята на правото, позната като Наполеонов кодекс.
За проф. Корнезов политическият дебат винаги  беше бойното поле на идеи. Понякога  дори силно ожесточен, но  в името на правото. Защото сблъсъкът на идеи е по-силен от сблъсъка на оръжията.
За него нямаше по-висша ценност от правосъдието! Именно тогава хората разбират, че държавата застава зад тях, че тя им гарантира справедливост. Воюваше за правото с пламенните си парламентарни речи и се бореше за  демократичните идеи със своята гражданска доблест.
Нека днес, пет години след неговата кончина, се преклоним  пред един от бащите на българската държавност, на онези, които оставиха вечната диря на своя професионализъм и родолюбие в изграждането на съвременна България.
Помним те, Професоре!

Атанас Зафиров:
Истински държавник

Навършиха се 5 години от загубата на един от стожерите на българския парламентаризъм и конституционализъм, един истински държавник, проф. Любен Корнезов. Всички ние, социалисти, народни представители, цялото ни общество загубихме много с неговата кончина.
С избора му да влезе в политиката в преломен за България момент, Българската социалистическа партия и лявата идея получиха един много силен защитник.
Усилената му работа във Великото народно събрание му отрежда заслуженото място на един от бащите на нашата Конституция. След това, в няколко състава на Народното събрание, с неоспоримата си експертиза проф. Корнезов допринесе като юрист за развитието на законодателната дейност и повишаване на качеството на приетите закони.
Независимо дали като магистрат, конституционен съдия, народен представител, университетски преподавател, като другар, във всичките си действия той показваше преди всичко човечност и справедливост. С житейската си мъдрост, професионален опит и вродено чувство за съпричастност, той беше отдаден на своето семейство, на своите идеи и високи морални принципи.
Каквото и да бъде казано за него, ще бъде малко и ще бледнее пред светлия пример, който той остави за всички нас.
Дълбок поклон пред паметта му!    

Спомен

Ако един магистрат не зависи от своето образование и морал, той въобще не става за съдебната система

От интервю на Любен Корнезов пред Рени Нешкова, 2014 година


- Смятате ли, че Прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт като част от реформата?
- Аз лично съм на мнение, че тя трябва да остане в съдебната власт. Други считат, че трябва да бъде извадена, трети смятат, че трябва да отиде към изпълнителната власт. Има различни системи. Но каквото и да се прави, не може то да стане без промяна на основния закон. Когато правехме Конституцията, ние виждахме Висшия съдебен съвет като единен орган. И всяка промяна в правомощията му и евентуално разделянето му на две части е конституционен въпрос, а не на текущото законодателство.

- Отдавна се говори, че Прокуратурата е безконтролна. Как трябва да се осъществи такъв контрол?
- Това е невъзможно. Такова нещо в света няма и никъде няма да го намерите. Ами този орган или тази власт, която ще контролира Прокуратурата, нея кой ще я контролира? Прокуратурата в български условия обаче надхвърля своите конституционни правомощия. Тя трябва да е онзи орган, който образува досъдебното производство срещу извършителите на престъпление. Но съдът е този орган, който прави практическия контрол над Прокуратурата. Ако вие имате много обвинителни актове, но голяма част от тях са паднали в съда, тоест подсъдимите са оправдани, това означава брак в Прокуратурата, брак сред тези прокурори, които са написали обвинтителния акт, брак на следователите и на органите на МВР. Така че такъв контрол и такъв механизъм е заложен и го осъществява съдът чрез своето правораздаване. Съдът освен това има първа, втора, а евентуално и трета инстанция. Въпросът е как функционира съдебната система, какви са кадрите и т.н.

- Смятате, че проблемите в съдебната система са кадрови, а не структурни?
- Подборът на кадровия състав е много важен. Има различни системи по света, някъде прокурори, съдии и конституционни съдии са в една система. Другаде, както е в САЩ, министърът на правосъдието е и главен прокурор. Ние сме най-близо и затова трябва да се стремим към европейската континентална система. Но най-важният въпрос е да върнем доверието на хората с едно добре функциониращо правораздаване. Колко пъти при смяна на изпълнителната власт са се опитвали да променят нещата и да сменят кадри, без значение дали са работили добре или не? Многократно са го правили.

- Но в избора на кадри също се намесва човешкият фактор и това може да изкриви системата, в която очевидно има кадрови проблеми.
- Има, разбира се. Питате ме за нещо, което е много сложно. Според мен трябва да се почне с юридическото образование. В България има 11-12 юридически факултета, които бълват толкова дипломирани юристи, много от които са под всякаква критика. И после с връзки, чрез протежиране и т.н. намират място в съдебната система. За тези 20-25 години страната произведе 4-5 пъти повече юристи, отколкото системата може да поеме, и то не само в съдебната власт, а и като юрисконсулти, в правни отдели и т.н. Колко юристи са нужни, за да може да се разчита и на високо качество. И оттук подборът на кадрите, извършван от ВСС. А такъв орган има във всички държави.

- Онези обвързаности между магистрати и съмнителни лица и структури, на каквито сме свидетели непрекъснато, не са въпрос на образование?
- Ако един магистрат не зависи от своето образование и морал, а от други интереси, той въобще не става за съдебната система. Да върви да си търси работа другаде.

- А как ще го изхвърли системата?
- Ами иска се смелост, трябва да отстоиш. Но този въпрос не е от вчера. Бил съм 20 години съдия, видял съм какви ли не ходатайства. Каквито е имало и ще има в една или друга служба. Винаги ще се опитват бизнесмени и олигарси да влияят на съдебната система. Въпросът обаче е тя дали има тази устойчивост, морал и дали вярва в това, в което се е клела. Дали се поддава на натиск? Това се изгражда чрез образование, култура, знание. Няма друг начин.