Незабравимата Дора Габе

Изминаха 126 години, откак на 28 август тя откри очи за Слънцето. Онова Слънце, което Дора Габе с детинска усмивка молеше "да почака"! Не бе разбрала "как може да се спи, когато е безсънието съвест, а съвестта е ден!"
А през 1983 г., когато Слънцето угасна за очите й - стори ми се, че духовно осиротях. Навярно не само с мен бе така! Защото, понесла отговорността на времето, в което живееше и твореше, Дора Габе притежаваше и необикновената дарба да раздава топлина и човечност - на близки и далечни, на приятели, познати и хилядите си читатели. Съчетала в естетическите си преображения оригинална образна система и логическа, откривателска мисъл, тя озонираше духовната атмосфера на народа ни. Характерно за нея бе едно детско възприемане на света - остро, вълшебно, но на вид - изпълнено с простодушие. Една детска примитивност, белег на съвършенство. Този белег произтичаше навярно от нейната потребност да бъдат видени нещата в истинските им размери, да се озари въздействието на тяхната съвкупност, макар и понякога с известно преувеличение.

Факсимиле от писмо на Дoра Габе до Ана Александрова

Но Дора Габе оставаше преди всичко и над всичко жена. Жена, която дарява с поетичните си пристрастия времето, в което съществува и твори. А то бе милостиво към нея. Две епохи се преливаха в него. Така тя стана символ, знак на съвестта му! И на нашето съвремие! А може би - и на бъдещето. Защото в страниците, изписани от вдъхновеното й перо, продължават да пулсират красота, осмисленост!... И обич!
Обичта е чувство, което я съпровожда през целия й живот. Неслучайно със стихотворението й "Обич" са израствали поколения българчета. От неспокойна обич "трепери на щурците песента", "танцуват младите дървета, разкършени от вятъра", "гушат се една във друга планините". И поетесата усеща "как земята се върти, как мравката не спира..." И макар че тя " се носи с вятъра по цялата вселена" и възкликва: "...Светът е мой, светът е мой огромен и разтворен...", обичта приземява Дора Габе винаги в родината. "Бях хубава, защото ти бе хубава/ преди да ме родиш./ Бях пълна с топла обич,/ защото зреели житата, когато съм се раждала./ Покорна бях и непокорна,/ защото ти си търпелива и бунтовна..." "С устрема на пшеницата" тя пробиваше "хоризонта на дните" и "Разтваряше всичките прозорци на своето сърце" за този "разтревожен свят".

Дора Габе в разговор с Георги Цанев и поетесата Бленика

Пазя едно изсушено цвете. Писмото, в което бе пратено от Хисаря, е от 5 март 1975 г.: "Мила Ана, пише ми тя, пращам ти първото жълто минзухарче и ти честитя пролетта!" Колко оригиналност насищаше потребността й да сподели своята радост от прилива на живот в събуждащата се земя, радост, отразена и в стихотворението й "Очарование", където листата на пробудените кестени са "като на малкото новородено влажни пръстчета, раздвижени за първи път".
Нейната вродена артистичност й помагаше да повярва, че "пролетта е първа", да " гледа с погледа на бялата бреза", "да скита под ръка с вятъра". "Много съм щастлива, като гледам морето от всички ъгли на стаята си", ми писа тя през лятото на същата година от Варна. "Новото здание, в което съм настанена, се казва "Чайка". И аз станах чайка!" Това бе времето, когато работеше върху книгата си "Глъбини". "Дойдох при теб, море, и станах по-песенна от твоя шум, и по-възторжена от утрото, изплувало от теб..." През този период тя бе заобиколена от грижа и внимание: "Тук съм с Надежда Драгова (много симпатична) и с нашата хубавица Станка Пенчева. За мен се грижат и двете. Трогва ме тяхното отношение и не зная как да им се отплатя" - пишеше ми тя. И още: "Въпреки алергията - има с какво да се похваля. За мои три дни написах шест стихотворения, а два дни прекарах в Шумен, Преслав и Патлейна. Забравих за алергията, когато говорех на срещата със студентите-филолози от аудитория "Боян Пенев" и когато рецитирах стихове пред гражданите. Напълниха душата ми с обич!" (25 октомври 1975 г.).
Тя обичаше от все сърце артистично поднесеното слово. Не случайно се бе учила да рецитира в ранната си младост при голямата българска актриса Елена Снежина. "Оня ден - ми писа тя от Хисаря на 4 март 1975 г. - бе моят именден. Събрахме се всички след телевизията. Добри Жотев и Радой Ралин се надпреварваха да разказват разни случки, да подражават майсторски героите от различни истории, вицове и какво ли не. Цели два часа кънтя зданието от нашия неистов смях. И двамата остроумни, и двамата творчески създадени, и двамата майстори на словото! Никакъв наш театър не би могъл да предаде нещо на такова високо равнище - и то - хумор!" Но и на нея не липсваше този дар! Пак от Хисаря, на 31 януари 1975 г.: "...Тук всички ядат агнешко на скара, аз ги гледам и ям сурови зеленчуци (чушки и домати!). Разбрах колко силно чувство е завистта!"
Обичаше да радва близките си, да ги заобикаля с внимание, без да досажда. Използваше думите ясно и точно, но знаеше и стойността на мълчанието. "...Да бихме цял живот/ един до друг/ мълчали заедно,/ не биха думите посмели/ да ни разделят" - често приповтаряше тя този откъс от стихотворение, посветено на Боян Пенев. И притежаваше магията на синтезираното слово, в което поетичната мисъл е без всякакви излишества (така я бе учил Яворов!), тя разкриваше дълбоката й значимост.
В едно от писмата си тя споделя: (22 юли 1975 г.). "...Ти ми действаш със своите бързи реакции в моята преклонна възраст. Ние сме коренно различни. Ти избликваш като пламък, подпалваш всичко около себе си. И угасваш бързо, до следващото пламване. Аз горя в себе си и раздавам само топлината..."
Да. Тя раздаваше топлина и помагаше на роднини, приятели, познати и непознати дори, без да се самоизтъква. За редица случаи научавах и по-късно, след нейната смърт... В труден за дъщеря ми Мая момент, тя не забрави да напише (14 август 1975 г.): "...Горе главата, мило дете! Животът е пред теб с всички свои изненади, а изкуството е неделимо от теб!" А на 20 октомври 1974 г. от Букурещ бе написала: "...Предай картичката на Волен. Напиши ми как мина клетвата!(...) Добре, че днес му написах няколко думи - все едно, че и аз присъствам там. Нали!"
 И тя присъства... В поезията и прозата, в поетичното лъчение на всяка дума, родена от вдъхновеното й перо. "Какво да правя? - питаше се тя. - Да се увия ли в пашкул и се превърна в коприна, та с мекота и нежност да укротя света?"
А познаваше широкия свят... Получила образованието си в Швейцария и Франция, бе пътувала много, през целия си живот. На един от конгресите на ПЕН-клуба след пътешествие по живописните брегове на Лоара Дора Габе разкрива на чист френски език великолепието на една богомилска легенда. На друг - в Прага - през 1938 г. тя изнася забележителен доклад на тема "Детската душевност и детската литература", на трети - взема думата, за да защити от нападки с цялото си сърце независимостта и свободата на писателя. Пътувала е по света като представителка на Съюза на българските писатели, като сказчица, а в трудни за Полската република години, тя е съветница във Варшава, в българското посолство.
 Нейният творчески актив за превода и популяризирането на полската поезия у нас започва преди многолетия, а приносът й е толкова мащабен, че българската поетеса получава едно от най-високите културни отличия на Полша. Литературният свят на Дора Габе "заключва в себе си синтеза на всичко най-ценно от макрокосмоса, както твърди преди време Константин Федин, и отдавна е разчупил бариерата на границите". Нейни стихове звучат на почти всички езици, четат се от Индия до Канада. Поезията на Дора Габе се превежда от световни поети като Янис Рицос и Коломбо, а книгата й "Някога" освен от Рицос е преведена и от Витеслав Незвал. И си мислиш: Навярно същността на Дора Габе е отразена в томчетата поезия... В "Мълчаливите герои"... Във вълшебствата на творчеството й за най-малките... А най-вероятно - в сърцата на хилядите читатели, които приемат поезията й като своя изповед и духовно се сливат с нейната вечно устремена към Слънцето лирична героиня...