Невежество

Заложници на невежеството ли станахме за пореден път? Или се случва нещо напълно ново и невиждано у нас? Как изобщо се стигна до диктат на неграмотността, която след себе си неминуемо води още неграмотност? 

Лют отпор срещу опитите малките ученици да учат присъствено в безопасна среда демонстрират училищни директори, учители, синдикати, родители. Всеки със своите мотиви, но всички вкупом срещу образованието. Примитивните реакции на много от тях реално работят срещу всякакво намерение за обучение на децата. А те или не го разбират, или не искат да го разберат, или много хубаво осъзнават последствията от ината си, но работят за лични или чужди предизборни интереси. В момента е много удобно да се хване вълната на недоволството срещу всичко и да се води в посоката на политическото удобство. 

В тази битка някак се забрави крайната цел - децата да са на училище с минимален риск за здравето им. Да получават знания и умения, та утре да ни управляват по-добре от днес. Вместо това се говори за тестове, за това кой къде бърка с тях, за нарушени права, за зомбиране от компютри. А обучението е някъде в ъгъла, забравено в девета глуха. Доказателство за това е ситуацията в гр. Раковски (вж. статията "В Раковски пуснаха децата във ваканция заради недоволни родители").

В гр. Раковски  три дни са обявени за неучебни. Толкова успя да постигне кметът на градчето, което не иска тестове, не иска карантини, не иска проверки. Иска да се върне просто в едно минало спокойно време - време, което обаче не съществува и скоро няма да се появи отново. И вместо да се води борба със заблуди и предразсъдъци, децата се спират от образователен процес за три дни. Ама как не са се сетили всички да го направят! Така се решават проблемите - няма болни, няма карантинирани, няма бъркане в мозъка, няма да се взема ДНК и да се праща на Бил Гейтс. Или не беше на него... 

Революция ли ще видим днес и утре? Бойкот на властта, на министъра, на другия министър? Не разбират ли протестиращите, че с вечната си контра бойкотират само собствените си деца. Онези същите - безценните, които щадят от инвазията на клечките от ПСР тестовете. Те утре няма да влязат в живота безпросветни, защото са били еди-колко си време в дистанционно обучение, или в така омразната карантина, или защото са плюли в пликче. Децата ще са незнаещи заради примера на възрастните, който виждат около себе си, и заради насажданото противопоставяне и омраза. 

Дали пък преди да праща протестни писма и да стачкува, съсловието в образованието първо не трябваше да пробва тези потресаващо сложни тестове, които ще отнемат от ценното урочно време? Да види - ще стане ли, няма ли да стане, колко време ще изисква, ще реве ли някое дете за потъпканите му права или учителят ще се зарази при пробовземането. Пък тогава директори, синдикати и преподаватели щяха да имат основание да се съпротивляват срещу практиката, наложена и овладяна някъде на запад. Но вече не е модерно да се сравняваме с Европа, ние сме къде-къде по-напред от тях - можем предварително да кажем какво няма да стане, още преди да сме го пробвали. Номер едно сме!