Невъзможността - единствената възможност

* Шекспир е огледало през вековете, а нашата надежда е свят, в който неговите огледала вече няма да отразяват
* С всяка пиеса на Шекспир можем да измерим болестта на времето, в което я поставяме

Младият режисьор Крис Шарков поставя една от най-своеобразните комедии на Шекспир "Напразни усилия на любовта" в съучастие и единомислие с млади по възраст и млади по дух актьори в театър "София".
Отправна точка за постановката е убеждението на режисьора, че има нещо общо между любовта и театъра - две от основните теми на Шекспир - и това са напразните усилия. Напразни усилия за откриване и спечелване на любовта, напразни усилия за спечелване и задържане на властта, напразни усилия да се приеме привидната веселост на реалността за истина. В тези тематични координати е разположена съвременната интерпретация на Шекспировата пиеса, която режисьорът е поставил в основата на спектакъла и в мотивацията си да постави "Напразни усилия на любовта" тук и сега.

Михаил Милчев в сцена от спектакъла

"Шекспир е огледало през вековете, а нашата надежда е свят, в който неговите огледала вече няма да отразяват." Така започва ключовият за модерността текст на Хайнер Мюлер "Шекспир - разликата". И действително, по стар театрален навик, с всяка пиеса на Шекспир можем да измерим болестта на времето, в което я поставяме. "Напразни усилия на любовта" ни предлага интересна възможност да мислим за нея от време, в което младежкият ентусиазъм за преоткриване на човека е минал през множество критични рефлексии, отбелязва Крис Шарков. Да мислим за нея и извън тоталитарния контекст на изминалия век, защото днес не потискането на чувствата, а именно тяхното прекомерно освобождаване е моралният проблем. А този свят предлага все по-малко забрани и развява развлечението като идеология. Един от основните анализатори на идеологията на развлечението Паскал Брюкнер вижда в хедонизма, който някога е бил "въстанието на живота", новия конформизъм. В обществото на хедонизма съблазънта, а не държавната мисъл, и феромоните, а не фактите са основните политически козове. В нашия случай това е спорът за Аквитания между Франция и Навара. Управление, водено от нагона за вечния празник, без идеята за утре, без нуждата от утре, само тук и сега, без идеята за другия, да развеем торсове, да забравим, че сме смъртни.
На този свят Шекспир противопоставя трагичния финал на пиесата - "Напразни усилия на любовта" е известна като първата му пиеса, в която се смесват жанровете. И тук идват напразните усилия. Моментът, в който от многото възможности героите преминават към невъзможността - единствената възможност. Трагиката. Същинската зрелост започва тогава, когато се срещнеш с невъзможността и я разпознаеш като своя. Но сходството между любовта и театъра не е в невъзможността като пропилени усилия, а в невъзможността като онази невидима, безсмислена и именно заради това същинска част от нашето съществуване, убеден е той. Тази сложна сама по себе си двойственост на възможност и невъзможност, на видимост и същност, на любов и привидност на любов е изиграна от Дария Симеонова, Йоанна Темелкова, Мила Банчева, Силвия Петкова, Симона Халачева, Антон Григоров, Борис Георгиев, Ивайло Герасков, Мартин Гяуров, Михаил Милчев, Николай Антонов, Николай Димитров, Юлиян Малинов и Юлиян Рачков в сценичната среда - дело на Венелин Шурелов, и в костюмите на Елица Георгиева.