Неуловимият чаровник зад уж лесно уловимия текст

Петя Цолова

 
Последната (засега) книга с разкази и новели на белетриста Банко П. Банков носи интригуващото заглавие "Мъжки грехове". И още то подсказва, че писателят ще ни изненада с нов щрих към вече завършената си и неповторима авторска физиономия. Той се е легитимирал отдавна като автор, който има трайна читателска публика сред любителите на истински и високи художествени стойности. Но това не означава, че текстът му е труден за възприемане. Напротив - чете се бързо, с увлечение и лекота. Никакви претрупвания на изказа не затрудняват читателя, ще бъде задоволен и вкусът му към любопитна интрига, която се съдържа достатъчно в описваните междуличностни и междуобщностни отношения. Тук те се разкриват най-често в неочаквана дълбочина, а плътният и лаконично изграден текст носи висока интелектуална, емоционална и художествена наслада. Всяка дума е непоклатимо на мястото си и е така смислово натоварена, че с едно недълго изречение авторът често ни превежда през случилото се в значителен отрязък от време. Изчерпваща лаконичност откриваме и в сюжетната нишка, и в обрисовката на героите, и в маркирането на пейзажа, обстановката или времето, в което се развива действието.
Палитрата от герои е изключително широка - от дребния, понякога дори елементарен човечец до интелектуалеца. И по закона на таланта Б.П. Банков рисува в дълбочина душите човешки (включително и женските!) толкова различни и толкова сходни в жаждата си за щастие и в стремежа си за по-добро съществуване. Усещане за вечността на живота лъха от тази проза. Всичко в този свят се повтаря. И не се повтаря. За всеки човек то е за първи път. И за единствен път. Оттук и равносметката - безкрайно ценна е сладостта на краткия и неотменно отлитащ миг.
Има нещо Чеховско в отношението на този автор към човека - той го разбира, без да го съжалява, без да го подценява, без да го наставлява, независимо дали е праведник или грешник, жертва или (рядко!) палач.
Оставям на читателя сам да открива еротиката (нов момент в Банковата проза), вярвам няма да се затрудни. Но аз не мога да прескоча чувството за хумор на Банко П. Банков. Знайно е, че то, или липсата му, веднага ни издават що за хора сме. Хуморът на Банков върви като непрекъснато емоционално течение сякаш някъде под текста - топло, бистро, понякога малко нагарчащо и печално. Друг път писателят се засмива широко и заразително и кара и нас да се усмихнем неудържимо. Присмех и шега, никъде сарказъм. С една дума - хумор на човек, видял и две, и двеста на тоя свят и то точно от събратята си - човеците. Но надживял опасността да се резигнира или озлоби. Само узрял в изпитанията и преминал къде с едно, къде с доста повече стъпала над мнозина. В подкрепа на това твърдение е и очевидната ерудираност на автора, която (въпреки професорската титла на Банков в инженерна наука) не е кабинетна и чужда на всекидневието, а придобита от интелектуален труд и битка точно с това всекидневие, било неособено ласкаво към него. Битка, която той е спечелил, като е надраснал тривиалното.
Може би най-ярката стилова отлика на Банков е умението му да изобразява с няколко щриха ярко открояващи се индивидуалности и житейски правдоподобни герои. Разказите просто бъкат от живи хора с най-различни съдби, а в техните житейски перипетии се отразяват големите историко-политически бури на времето, в което са живели или живеят.
Имената на героите му също са отделна тема. Те говорят много, побират целия спектър от пошлостта и глупостта човешка до достойнството, гордостта, мярката, традицията.
В сборника "Мъжки грехове" има няколко разказа с впечатляващо високо ниво: "Мъже като елински богове", "Ергенски панаир", "Самотен воин", "Стълбата към града", "Магията на пампасите", "Въпрос към медиум", "Да пипнеш успеха", "Твърд характер"... При това те могат да се разделят на две противоположни по настроение групи. В едната преобладава възхитата от героите, в другата авторът рови в неособено възхитителни територии на битието, но пак с разбиране към човека и без отчаяние и чернилка. А и в двата случая хуморът неизменно върви "под текста".
"Мъжки грехове" е твърде сложен, но ненатрапчив "микс" от литературни качества, неуловим за изчерпателна дефиниция. Ето защо още в заглавието наричам автора "неуловимия". А и защото той ту се мярка (в различни свои възрасти) зад редовете, ту го забравяме, изцяло увлечени от това, което правят героите му. И смаяни от насладата, извираща от и между тези редове.