Неудобни истини

В края на миналата седмица специалният представител на Европейския съюз за Косово Самуел Збогар заяви, че първите обвинения пред Специалния съд за военни престъпления срещу Армията за освобождение на Косово (АОК) ще бъдат публикувани в началото на 2016 година. Збогар отказа да каже кои именно ще са обвиняемите, тъй като имената им щели да бъдат съобщени в началото на следващата година. Публична тайна обаче е, че по-голямата част от косовската политическа върхушка е замесена в престъпленията на АОК. В самото Косово отказват да повярват в това, а в Европа се опитват да не вярват. То и създаването на съда не беше никак гладко. Прищина доста време се опитваше да отложи сформирането на специалния трибунал. В края на март т.г. дори се наложи дипломати от САЩ и ЕС да заплашат косовските власти, че ако продължават да бавят създаването на специалния съд за разследване на престъпленията на АОК, то ще се наложи той да бъде сформиран под егидата на ООН, което за Косово би означавало нова Хага.
Всъщност за мръсните тайни на АОК се заговори още от края на 90-те години, когато косовските бунтовници воюваха срещу армията на сръбския лидер Слободан Милошевич. Истинското прозрение обаче дойде, след като бе публикувана книгата на бившия главен обвинител на Хагския трибунал за Югославия Карла дел Понте "Ловът. Аз и военните престъпници". Книгата буквално взриви световната общност. Най-голям шум предизвикаха онези страници от "Ловът", в които става въпрос за изчезването на 300 млади сърби и цигани от Косово, които през лятото на 1999 година са били откарани от албанските бойци на АОК в Албания и там са били убити. Както разказва Карла дел Понте в книгата си, Хагският трибунал получил информацията за тези събития доста по-късно. Обвинителите били толкова потресени, че трудно повярвали на информацията: отвлечените били убити, за да се изземат и да се продадат предназначените за трансплантация вътрешни органи.
През 2003 година Карла дел Понте и помощниците й успели да открият къщата в албанското село Бурел, където били държани сърбите и циганите. Там те открили следи от кръв, бинтове, инфузионни контейнери и друго медицинско оборудване. Разследващите обаче не успели да открият нито останки от загиналите, нито каквито и да било други доказателства или улики, които да да ги насочат към заподозрени извършители и в крайна сметка прокурорите от Хагския трибунал били принудени да се откажат от обвиненията.
Дел Понте пише в книгата си за това с явно съжаление. "Успяхме да направим далеч не всичко от това, което искахме и бяхме длъжни да направим", признава тя и подчертава, че със стопроцентна разкриваемост на престъпления не могат да се похвалят правоохранителните органи на нито една страна.
Бившият обвинител на Хагския трибунал обаче прави извода, че "Борците за свободата на Косово" са правили кървави пари от пленени сърби, а намиращите се там представители на Запада добре са знаели това. Но, започвайки от 1999 година, когато натовските самолети "са прочистили" Косово от сръбската армия, интересът на Хагския трибунал бил насочен изцяло към "престъпленията на Белград".
На свой ред официалните представители на Косово и Албания, разбира се, веднага отхвърлиха всички обвинения на Карла дел Понте. Щом тя няма доказателства, заявиха в Прищина и Тирана, защо разказва тези страхотии?
Темата за престъпленията на АОК обаче не изчезна от европейския дневен ред. Още повече, че доклад след доклад на международни разследващи екипи доказваха, че такива престъпления е имало.
По поръчение на Съвета на Европа с подозренията на Карла дел Понте се зае екипът на Дик Марти. Неговият доклад също беше шокиращ. Разследващите съобщиха, че съществуват много доказателства за престъпления, извършвани от АОК. В документа Марти директно обвини няколко бивши командири от АОК, включително и косовския премиер Хашим Тачи (днес външен министър на независимата държава), че са отговорни за отвличането и убийствата на стотици цивилни сърби, роми и "нелоялни" албанци, някои от които били отвеждани в така наречената "жълта къща" в Албания, където изваждали органите им и ги продавали на черния пазар.
Заради зверствата, извършени по време на конфликта, от ПАСЕ дори издадоха резолюция, в която се казва, че не може да има едно правосъдие за "победителите" и друго за "губещите".
През 2011 година пък бе сформиран разследващият екип на Клинт Уилямсън, който трябваше да направи независимо разследване, базиращо се на твърденията от доклада на Дик Марти пред Съвета на Европа. След тригодишно разследване екипът успя да намери доказателства за етнически чистки, както и потвърждения за десет случая на търговия с човешки органи.
"Убийства, отвличания, незаконно задържане в лагери в Косово и Албания, сексуално насилие, изхвърляне на хора от домовете им, оскверняване и разрушаване на църкви и други религиозни обекти, други форми на нечовешко отношение", това са престъпленията на полевите командири, изброявани в доклада. В документа се подчертава, че действията на косовските бойци трябва да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството. "Ние вярваме, че престъпленията не са били дело на отделни главорези, а са се извършвали организирано и систематично, със санкциите на определени лица в ръководството на АОК".
В доклада обаче не се споменават имената на лидерите на косовските сепаратисти, отговорни за етническите чистки. Британският в. "Гардиън" навремето предположи, че сред предполагаемите престъпници има политици от висшите ешелони на косовската власт.
Свое собствено разследване направи и британската Би Би Си. Журналистите откриха безброй доказателства, че Армията за освобождение на Косово е отвличала цивилни, предимно сърби и цигани, които е малтретирала, а част от тях - убивала. Екипът на Би Би Си също така открил, че голяма част от отвлечените, сред които и деца, са били убивани именно заради техните органи.
Всъщност всички разкрития показват, че схемата за контрабандата на органи (предимно бъбреци) била организирана по следния начин: "Дреница (криминална групировка на косовски албанци, в която влизала върхушката на АОК, в това число Хашим Тачи) е разполагала с мрежа от лагери, където са били държани пленниците от Сърбия и Косово, тях ги транспортирали в Албания, където в болница на 20 км от Тирана ги убивали и им взимали един или няколко органи, които след това се продавали на черния пазар в чужбина. Вече след края на въоръжения конфликт в Косово престъпниците започнали да отвличат не само сърби, но и граждани на Русия, Украйна, Молдова, Казахстан и Турция. Членовете на групировката също така контролирали пазара на хероин в региона.
Истината е, че ако преди 2008 година европейската общност беше научила тези факти, едва ли днес щеше да има независимо Косово, при това признато от доста държави. Да не забравяме, че именно Хашим Тачи обяви независимостта на Косово през февруари 2008 година.
Доста години Европа се опитваше да не забелязва престъпленията на косовските лидери "в името на мира и стабилността". Стабилност и помирение на Балканите обаче ще има едва тогава, когато истината най-накрая бъде установена. Когато признаем престъпленията не само на Милошевич, но и на косовските албанци. И когато спрем да подаваме ръка на явни престъпници, прикрили се днес с маските на европейски политици. Дошло е времето да свалим маските...


Съществуват безброй доказателства за извършените от бойци на АОК престъпления

Много от християнските църкви в Косово бяха целенасочено унищожени

И до днес в много косовски градове има табла с хора, които все още се издирват
Снимки интернет