Нестинарите

Когато в Германия попитали Теди Москов какво може Мая Новоселска различно от тамошните актриси, за да получи работна виза, отвърнал: файeр денс  - да танцува в огъня. Защо да не го рече  - нестинарството е родено в Странджа и е български патент, та дори селото, в което е запазено, носи името Българи. Прочетох, че на 3 март т.г. в спектакъл, наречен "Огния", в НДК освен акробатиката и модерния балет ще има и нестинарски танци. Авторите му искали да "извадят" нестинарството от кръчмите, в които то се обръща в евтина атракция за чужденци. Похвално, макар че това няма да бъде повече от демонстрация, тъй като звездният час на нестинарите е свързан неотменно с традиционния календар и с култа към Св. Константин (в Странджа наричат месец май Костадинския месец) и всичко вън от него, нe ще да е истинско. Иначе интересът към нестинарството е оправдан. Още повече, че от 2009 г. то бе вписано като втори български шедьовър след "Бистришките баби" (2005 г.) в представителния списък на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
В ръцете ми е книгата "Нестинарите" от Стоян Райчевски, издадена миналата година от "Балкани". Но както често става у нас, не сме на фокус за истинските ценности, та това книжовно, пък и научно събитие остана под миндера. Целта на книгата, както сам авторът я определя, е "да популяризира това културно богатство, съхранено в българските земи до ден-днешен в село Българи в Странджа и по местата, където то е било пренесено оттам, да помогне на читателите да се запознаят с неговите древни корени, да надникнат в тайните и загадъчния свят на нестинарите, да се опитат да го опознаят, а не само да съзерцават изкуството им да стъпват босоноги върху живите въглени". Умението на нестинарите "да плешат" въз огъня е това, което събира погледите, "газенето на живи въглени" търговци превърнаха в мезе за очите на туристите. Спомнете си ресторант "Пикника" в гората над Слънчев бряг, в който се вихреха огнеходци самодейци, които дори грабваха и разнасяха връз жаравата някоя подпийнала чужденка. Всичко това, както и да го гледаме, си е гавра. Вече и с ЮНЕСКО. И докато традицията още крета, люшкайки се години наред между забраната и отричането, между научния интерес и спекулациите, малцина са се докоснали до душевността на нестинарите. Стоян Райчевски, който наблюдава нестинарството на терен от 1973 до 1991 г., търси отговор на въпроса защо най-силните му изяви са по поречието на река Велека: селата Кости, Българи, Бродилово, проверява версията, че то е дошло от изчезналото днес с. Припор край същата река. Авторът изследва подробно всички писмени източници, архивни материали и проучвания, осмисля написаното за произхода на нестинарството, описва подробно обредните действия и практики, ритуалния реквизит, светилищата и сакралните места, среща ни с духовните водители и носителите на нестинарската практика, каквито са викилинът, старата нестинарка, икононосците, "отскача" до Крим и Солунско, където изселници - българи и гърци, са пренесли обредите.
Райчевски не е безстрастен наблюдател, той ни помага освен тайнството на играта в огъня да видим ритуалните процесии с "опашати икони", преобличането на иконите в червена царствена премяна, молитвите в конаците и аязмата, курбаните, изпадането в транс (вахкането) и пророкуването, което прави старата нестинарка. Народното тълкуване на названието "нестинари" ни отвежда към истината (В Бродилово ги наричали истинари). Нестинарите живеят със съзнанието, че имат мисия на праведници, върху плещите им се стоварва отговорността да бъдат пазители на истината. Тяхната обредност е свързана със "светока", той ги "прихваща и изпадат в транс",  св. Костадин (св. Константин) е патрон на всички нестинари. Този култ ще да се е зародил в първите години на християнската епоха в Тракия в V-VI в., възприемайки старата тракийска традиция, а Странджа не е далеч от престолния град на Цар Константин и царица Елена - Константинопол. Обредите не са без връзка с наследството от вярванията на древните траки и почитта им към слънцето.
Изследването на Стоян Райчевски ни подтиква да се замислим и за съдбата на оцелялото, и то на мястото си нестинарско село Българи. Ще опазим ли неговата сакрална среда от набезите на продуценти, които обръщат традицията в шоу и "частпром", от една страна, а от друга - от старанието на инициативни ентусиасти, които могат да превърнат костадинските празници просто в мероприятие и така да попарят религиозните чувства на нестинарите. Ще се спасят ли странджанските села и от благородния натиск на спомоществователи с пари, чиято дума "започва да тежи повече от думата на викилина" - главния в нестинарските обреди.