20 Октомври 2019неделя17:25 ч.

Снимка Емилия Костадинова

Актуално

Неслучващата се реформа

Всичко ново под слънцето е добре забравеното старо

/ брой: 193

автор:Аида Паникян

visibility 436

Пълна демонополизация на НЗОК и въвеждане на здравни фондове. Това е същността на представения пореден проект на министър Кирил Ананиев за нов здравноосигурителен модел. Поне така той отговори преди дни на въпрос на народния представител д-р Валентина Александрова от БСП. Идеята е НЗОК да бъде равнопоставена на застрахователните здравни фондове и всички вкупом да се конкурират на равна нога. "Целта на представения от мен модел е да дава право на избор на пациента, за това кой да управлява здравните му вноски, къде да се лекува при най-добрите условия на територията на страната и пълна информираност за обхвата и цените на медицинските услуги и лекарствата", обясни с обичайния си добронамерен тон Ананиев.

Дотук - добре. 

Даже звучи като приказка

Но... И това "но" ни връща преди повече от 10 години. Тогава пак неистово се говореше за демонополизация на НЗОК. Моделът бе представен и... забравен. Защото, за да се случи, преди това трябваше доста неща да се променят. Например обичайното и сякаш неслучващо се и до днес изискване за прозрачност при ценообразуването на лекарства, правилното остойностяване на клиничните пътеки. Дори се заговори за диагностично свързаните групи (казано иначе, ако пациентът е приет по клинична пътека за сърдечна недостатъчност, но има и диабет, да не бъде лекуван само за първата диагноза, както е при сегашната система, но и за основната - б.а.). Друг въпрос бе при конкурирането на различните фондове наравно с НЗОК, всички ли ще гонят печалба или всички няма да имат право да трупат печалба, тъй като НЗОК и тогава нямаше право на това. Въпрос, който и днес стои пред промяната. В онези години се говореше и за закон за защита правата на пациентите, но толкова много се говореше, толкова предложения постъпиха в Народното събрание, че ни едно не бе прието и отдавна вече подобен нормативен акт не е предмет на дискусия. Върху въпросния модел отпреди 10-11 години се трудеше над 6 месеца работна група с участието на д-р Антония Първанова (НДСВ), Ивайло Калфин (БСП), Йордан Цонев (ДПС). Тогава идеята на БСП беше частните каси да надграждат предлаганите от НЗОК услуги, за които тя няма достатъчно средства, а НДСВ и ДПС - частните да се регистрират като застрахователи, а НЗОК постепенно да отпадне от пазара. Очакваше се лицензирането на касите от Комисията за финансов надзор да стане за около 9 месеца и моделът да влезе в сила през 2010 г. Днес знаем, че 

нищо от това не се случи

Е, освен, че през 2009 г. здравната вноска от 6 се увеличи на 8%. 

Реформа не се състоя, а в средата на 2009 г. на власт дойде ГЕРБ. През есента на събора на БЛС пристигна с хеликоптер финансовият министър Симеон Дянков, за да обясни, че пари няма, а няколко седмици по-късно първият здравен министър на ГЕРБ д-р Божидар Нанев представи "свой" модел на реформи. Той отново заговори за диагностичносвързаните групи. И най-важното - за тристълбов модел на здравно осигуряване, който планираше да въведе през 2011 г. "Идеята е да направим плавен преход към личната активност на гражданите, за да може примерно след 5 години да им предложим да избират между здравната каса и частните фондове", казва в интервю д-р Нанев. Идеята му беше основният медицински пакет да се плаща от НЗОК, а останалото - 1,2 или 3%, от частните каси. Заговори се плахо и за увеличение на вноската. После имаше някакво уточнение, например за специализираната извънболнична помощ и високоспециализираните изследвания и дейности да се плащат от частните фондове. Но и този път не се знаеше какво ще бъде в основния и какво - в допълнителния пакет медицински услуги, а идеята си отиде заедно с д-р Нанев. 

Следващите трима министри от първия мандат на ГЕРБ просто гасяха пожарите в системата (скандали с ваксини, с лекарства, недоизкусурен лов на вещици сред докторите и пр.), но основно тези, които им посочваше министър-председателят Бойко Борисов. Е, и трябваше с работата си да опровергават анекдота, че опашката за здравен министър пред пл. "Света Неделя" върви бързо. А, да не забравим и за 

голямата кражба на над 2,2 млрд. лв.

от трупаните от българските граждани пари за здравни осигуровки, които и до днес ГЕРБ не отговори къде са похарчени! Остойностяването на медицинските услуги пак не се случи, както и въвеждането на диагностично свързаните групи, които през есента на 2009 г. на семинар за журналисти в Русе бяха представени като идея на ГЕРБ. Разбира се, килограми мастило се изляха върху тонове хартия за очакваната Национална здравна карта. Злощастната НЗК, която и през 2012, и през 2016 г. бе представена от ГЕРБ-ерските министри все на 2 февруари. Тя също би трябвало да е сред основните атрибути на една здравна реформа, заедно с остойностяването на медицинските услуги. Но нещата пак не се случиха - болниците тънеха в мизерия и една след друга фалираха. Спешната помощ продължи да живее в ХХ век с обещания за пари в "следващия програмен период". Вноските на държавата за осигуряваните от нея държавни служители, магистрати, деца, пенсионери, затворници, бежанци и пр., продължиха да са 4% и едва от 2016 г. започнаха с малки стъпки да се увеличават с тенденция през 2026 г. да станат 8%. 

Биполярното разстройство на ГЕРБ

по отношение на демонополизацията на касата се прояви при министър Петър Москов, който противно на всички дотогавашни напъни и конкретните предизборни обещания на ГЕРБ през 2014 г. за демонополизация, на практика я превърна от обществена в държавна структура и дори се разпореждаше по телефона чрез зам.-управители. Все пак, в средата на 2015 г., ГЕРБ, заедно с БСП, АБВ, ДПС обърна гръб на предложението на Москов държавата да има 6 гласа в Надзорния съвет, а работодатели, синдикати и пациентски организации - 5.

Сега е ясно, че освен в някои дребни детайли, поредната идея за демонополизация на НЗОК не представя нищо ново под слънцето. Сегашният управител на НЗОК Дечо Дечев не без основание призова институцията да бъде обществена, а не филиал на някое министерство и чрез нея някой да решава свои политически или корпоративни интереси.

Отново няма реална Национална здравна карта. Няма остойностени медицински услуги. Няма яснота кой кой ще бъде на здравноосигурителния пазар. Няма ги и експертите, които да представят ясни данни, да ги анализират, да дадат на обществото ясни аргументи защо и как ще се провежда промяната, кое колко ще струва на болния българин, както и срокове кое колко ще продължи. 

Ясно е, че хората в България намаляват и остаряват, парите за здравеопазване се увеличават и въпреки това не стигат. Е, парите за здраве в цял свят не стигат. Ясно е, че 

половината от 6-6,5 млн. осигурени живеят под прага на бедност

а близо 1,5 млн. души са над 65 г. И естествено ни един частен осигурител/застраховател няма да иска да се ангажира с тях. Логично е държавата да се погрижи за този контингент, защото България е социална държава. Ала тя едва ли има пари за това, защото плаща големите вноски на държавни служители, полицаи, магистрати и пр. Ясно е, че хиляди българи нямат достъп дори до лекар, защото в много региона няма такъв.

Ясно е, че младите предпочитат да учат за лекари, вместо за сестри, а като се изучат по държавна поръчка с парите на данъкоплатеца, да напуснат страната, за да градят мечтаната кариера другаде. Затова се правят някакви козметични кърпежи под натиска на протести и стачки на пациенти и медици. Неумолимите числа на НСИ сочат, че цените на лекарствата само през август т. г. са се увеличили с 0,7% спрямо юли, а стоките и услугите в здравеопазването са поскъпнали 0,5%. В момента 

българинът е изправен пред поредното обещание

за "подобряване" на здравеопазването, което очевидно няма да му донесе нито право на избор на кого да предостави за управление здравните си осигуровки/застраховки, нито ще му гарантира по-качествена услуга.

А авангардните идеи на министър Ананиев са представени като авангардни от не един и двама негови предшественици. И комай никой не е отговарял на въпроса как парите в здравеопазването ще станат повече, без да бъркат в джоба на бедния и болен българин. 

Времето показа, че предлаганите след преполовяване на мандата идеи за реформи са обречени на забвение. 

Иначе 160-те милиона за Спешната помощ се кандилкат към системата от края на 2012 г., но очевидно имат още доста път за извървяване, докато българската Спешна помощ поне малко заприлича на европейската. А и не само тя.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1849

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 593

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 434

/ брой: 200

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2478

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ