Нещо в нищото

Най-после президентът призна, че нещо се е случило у нас, но го хвърли в нищото. Защото думите на държавния глава, че има напрежение в българската армия, но независимо от това той застава зад реформите, предложени от военното министерство, приличат точно на "преливане от пусто в празно"... Едва ли позицията му е достойна за главнокомандващ на въоръжените сили, който трябва да се грижи за хората под пагон.
Откровенията на Плевнелиев приличат на оня нащенец, който се възмущава само в кръчмата или в кухнята след две-три ракийки. Защото, ако наистина си загрижен за отбраната на страната си, би трябвало да се противопоставиш на решението за вдигане на пенсионната възраст на военните. А и да настояваш и цивилните, и хората в униформи да получат еднакво заплащане за равностойния труд, който полагат. И ако се върнем назад във времето, ще видим, че за последните 4 години не остана сфера и институция, която да не протестира срещу съсипията, която оставя след себе си ГЕРБ. А щом и най-дисциплинираната част от обществото ни, военните, излизат на протест срещу окрадените им социални права, това доказва, че тънката паяжина между управлявани и управляващи вече е скъсана. И че илюзията за "добрите от ГЕРБ" оставя след себе си заплахи от фалит, огромни задължения, бедност, изнудване, безработица... 
 И си спомних за есето "Възмутете се!" на  френският дипломат и общественик Стефан Хесел, което прочетох преди дни. В него може да се намери отговор на много въпроси. Има ли морал в политиката, има ли криза в мисленето, в ценностите и в апатията към това, което се случва около нас, и как се стига до тях. Участник в съпротивата, избягал от лагерите в Бухенвалд, боец по душа и аристократ по дух, Хесел ни провокира, че отново е време за съпротива към властимащите и че безразличието е най-безплодната позиция.
Поговорката "Мълчанието е злато", която характеризира българския манталитет, е част от нашата беда. Сега по-важно отвсякога е тя да бъде преодоляна. И да се възмутим истински от неадекватността на управляващите. От промиването на мозъци с промяна на ценностите. От кресливите като мислене и морал маргинали. Да се възмутим и от нищо неозначаващите думи на държавния глава, които уж са посланията му към нас. И да престанем да се оправдаваме, че нищо не зависи от нас. Дано количествените натрупвания на недоволство постепенно започнат да преминават в качествени изменения. Да се възмутим чрез промяната, която да се случи на вота през лятото. Защото не искаме политици, хвърлящи нещо в нищото, което по същество е безсмислено...