Нещо като нищо

Нещо като нищо. Това определение най-приляга на внесеното от президента искане за провеждане на референдум вкупом с местните избори. И неслучайно то беше наречено от социалистите "законодателна абракадабра" и "референдум на инат". Едва ли някой ще каже, че да питаш народа e лошо нещо. Напротив. Само че когато то е самоцелно и обслужва политически мераци, едва ли има полза от него. А замисълът на държавния глава точно на 25 октомври да се проведе референдум е прозрачен и обиден за българите. Нали помните кой с най-възторжен апломб прегърна каузата за допитването? Протестърите, воглаве с бившия служебен премиер Близнашки, които се самообявиха за гражданското общество.   
Да, това са онези хора, които се напъват да извлекат ползички най-вече за себе си. Сега отново е най-подходящото време идеята за допитването да се сложи отново на масата. И не само защото наближава местният вот, идва и президентският! И... започваме! Ще се показваме по медиите, ще облъчваме избирателите с името си, ще твърдим колко много мислим за благото на народа, ще се шуми около нас! Абе, въобще ще сме активни говорещи глави...
По-лесно е да се пускат пиар фойерверки за някакъв референдум, който няма да доведе до нищо, вместо да се изковат правила, които да мотивират повече граждани да гласуват, да се стопира изборната търговия, да се спре изборният туризъм. Така де, политиците за пореден път правят нещо за себе си, защото само те имат полза от избори "2 в 1", а не избирателите. Затова само от ГЕРБ са доволни, а в погледите на РБ се чете съмнение, че май са прецакани.      
Явно Волтер е бил прав, че лицемерието е висша форма на възпитание.