Нещата от живота

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

В Библията е казано, че има време за събиране на камъни. Казано е също, че има време за разхвърляне на камъни. "А когато жена ти има рожден ден, е време за подаряване на камъни!" - библейски мъдро си помисли Пешо Драганов и натисна звънеца. Марчела отвори вратата. Беше прекрасна, не вратата, а Марчела. Драганов се изкашля театрално, после извади от джоба си миниатюрната кутийка и я поднесе с изискан жест.
- Честит рожден ден! От името на партийното и профсъюзното ръководство!
Това беше една от редовните му шегички, измислена още по тоталитарно време, но жънеща успехи до ден-днешен. Марчела се хвърли на врата му.
- Ах ти, Мечо! Какво си ми донесъл днес? Бързо казвай!
После отвори кутийката, погледна пръстена в нея и се нацупи:
- Защо пак изумруд бе, Мечо!
- Защото отива на очите ти, глупаченце! - нежно изръмжа Драганов и уморено се отпусна в най-близкия фотьойл.
- Но, Мечо! - скочи на коленете му Марчела. - Нали знаеш, че предпочитам диаманти!
Това вече наистина започваше да го дразни.
- Само диаманти са ти в главата! А колко поскъпнаха диамантите, не питаш! И как се оправям с едната гола заплата, също не питаш! Забравяш в какво време живеем! Криза! Рецесия! Протести! Диамантите поскъпват! Визоновите палта поскъпват! Мерцедесите - и те! Ми трябва да се простираме според чергата си, бе мааму стара!
Марчела кокетно премрежи поглед. Котешките й очи заблестяха под миглите като изумруди.
- Като вол ли работиш? - палаво се закиска тя. - Само като вол ли? А не искаш ли да поработиш и като бик?
После го хвана за ръка и го помъкна към спалнята.
След три часа Пешо Драганов слезе от раздрънкания автобус и отключи вратата на дома си.
- Върна ли се? - попита жена му от кухнята.
- Върнах се, Сийче! - уморено отвърна той и заразвързва обувките си. - Ела!
Когато жена му дойде, той извади от джоба на якето си омачкан пакет и с изискан жест й го поднесе:
- Честит рожден ден! От името на партийното и профсъюзното ръководство!
Сийка с опитна ръка опипа пакета.
- Кво си купил бе, Пешо? Боб ли?
- Боб! - отвърна той. - Добруджански!
- Защо бе, Пешо? Много е скъп, беее!
- Знам, че е скъп! - въздъхна Пешо Драганов. - Обаче рожден ден имаш все пак! Не мога да се прибера без подарък!
Жена му продължаваше машинално да мачка пакета с боб.
- За колко го взе?
- Не питай! Останах с три лева до края на месеца! - прошепна Пешо и си помисли: "Слава Богу, че оная... Марчела съществува само в мечтите ми!"