10 Октомври 2024четвъртък07:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Паметникът на Нешо Бончев в Борисовата градина в София

Имена

Нешо Бончев и отечественият идеал

В Русия той вижда истинския закрилник на българите

/ брой: 53

автор:Боян Ангелов

visibility 2258

Боян АНГЕЛОВ


Разгледани в контекста на Българското възраждане, животът и делото на Нешо Бончев (1839-1878) получават по-ясни и плътни измерения. Обществените процеси, които оформят неговата личност, са обективно обусловени, но емоционалните подбуди са решаващи за търсенето на по-различни хоризонти при изграждането на представата за индивидуалната свобода. Искреност, строгост и нравственост - такава е триадата от личностни качества, които иманентно принадлежат на човека Нешо Бончев.

Той живее в своята пасторална патриархалност, дарена му по рождение от романтичното планинско Панагюрище. Възпитан в свободолюбие, волност и непокорство, през целия си живот съхранява тези завоевания, които му помагат да бъде рязък и емоционален, безпощаден към бездарието, слабоволието и невежеството. Възхищава се от образците на класическата античност, докоснал се до тях във философската паралелка на Киевската духовна семинария и аудиториите на Московския университет. От Русия, сякаш изкачен на приоблачен връх, той съзерцава с гняв и горест злочестата съдба на съотечествениците си, чезнещи в сянката на османския полумесец. В тази негова втора родина вижда истинския закрилник на българите, в нея оформя своите високи критерии за красивото и възвишеното, за художествената форма и естетическия вкус. Отбелязва, че историята два пъти е разкрила неразривната духовна близост на българи и руси. Най-напред, когато руският народ приема от нас свещената писменост и преведените на старобългарски богослужебни книги. И втори път, през буреносния ХIХ век, когато българите осмислят своето битие и чрез съвременната руска литература усещат мощните импулси на свободолюбието, окрилили Европа и света.

Московският българин тъгува за Отечеството, но свободният му дух не може да се примири, че ще загуби своето лично достойнство и вътрешната си волност, ако се завърне там, където "не дохожда приток от питомний живот на Европата". Той преподава старогръцки в Първа Московска гимназия и в Лазаревския институт за източни езици. Приема античността като прародина на всички съвременни  изкуства, защото без нейното познаване съвременният човек не може да осъществи връзката между минало и настояще. Превежда Омир и Херодот, но е възхитен и от немското Просвещение. Открива за себе си творческите гении на Гьоте и Шилер, неустоимия им устрем към свободата и пътищата за нейното постигане. 

Паметна плоча на Нешо Бончев в Историческия музей в Панагюрище

Нешо Бончев и неговият гениален събрат по перо Христо Ботев са изблици на емоционалния вулкан на руската класическа литература от първата половина на ХIХ век. Духовният заряд в творбите на Пушкин, Лермонтов и Гогол е уловен от критическите сетива на Висарион Белински и превърнат в еманация на руския идеал за справедливост. По подобен начин Нешо Бончев събужда задрямалите сетива на съвременниците си за откриване на литература с висока естетическа и нравствена стойност. Това е единствената възможност за оцеляване на ценностите сред океана от вездесъща посредственост. Ако българинът желае да се изравни с цивилизования европеец, трябва да стане част от ерудираната интелигенция, възпитана в любов към отечеството и уважение към другите национални култури. 

Без личността на Н. Бончев Българското възраждане не би имало своята удивителна прелест. Той стои може би най-близо до образа на Инсаров от "В навечерието" на Тургенев. Възприема естетическия идеал не като онтологическа парадигма, а като всекидневна практика и начин за постигане на хармония между реалното и божественото. В творческите му планове е залегнала като морално задължение задачата да предлага на благонравните българи художествени преводи на най-доброто от световната литература.

Нешо Бончев умира два дни преди подписването на мирния договор в Сан Стефано. Двадесет години след неговата смърт Марин Дринов изрича: "...През 1876 г. Нешо Бончев напрегна последните си сили и заедно с покойния Райко Жинзифов усърдно се труди за запознаването на руския свят с тогавашните злочестини на народа ни. Бончев и Жинзифов преведоха на руски език и редактираха доста много от ония известия за турските зверства в България, които се печатаха в московските газети или се четяха в заседанията на Московския славянски комитет и които потресоха целия руски народ в навечерието на войната за нашето освобождение."

С делата си първият наш литературен критик отдавна ни е показал как трябва да се воюва с бездарието и с глупостта. Общество, което не толерира грубата сила и дивашкия егоизъм, има шанса да създаде етични и справедливи граждани, каквито живееха в мечтите на кохортата велики български възрожденци, сред които е и Нешо Бончев.

Урсула фон дер Лайен на съд за измама с ваксини

автор:Дума

visibility 798

/ брой: 192

Протестиращи в Тирана искат служебен кабинет

автор:Дума

visibility 750

/ брой: 192

Влизаме в сухопътен Шенген?

автор:Дума

visibility 759

/ брой: 192

Палестина преговаря за двамата ни заложници

автор:Юри Михалков

visibility 764

/ брой: 192

Реалност или химера

автор:Евгени Гаврилов

visibility 846

/ брой: 192

Бедните плащат повече за въглеродни емисии

автор:Дума

visibility 764

/ брой: 192

Най-голямата ми радост е да помагам на хората

автор:Юлия Кулинска

visibility 787

/ брой: 192

БЪЛГАРИЯ или Пеевски?

visibility 806

/ брой: 192

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ