Непростимо е повече народът ни да бъде лъган и ограбван

Николай ПЕТЕВ е роден на 10 август 1951 г. През 1975 г. завършва журналистика в СССР.  Работи като главен редактор на сп. "Родна реч" (1982-1985), директор на издателство "Народна младеж" (1985-1991, собственик и директор на издателства "Петекс" и "Петекстон" (1991-1996), генерален директор на издателска къща "Христо Ботев" (1996-2003). От 2003 г. досега е председател на Съюза на българските писатели, а от 2005 г. - председател на Агенция "София прес".
Автор е на книгите: "Тук, във времето" (1982), "Поезия и позиция" (1984), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Не ме ли помниш" (2011), "17 есета против този свят" (2012) и съставената от него поетична антология "33 стихотворения за препрочитане".
Негови книги са издадени в Русия, Полша,  Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания.
Първата му книга е отличена с наградата "Южна пролет" за най-добър дебют през 1982 г. Носител е на Националната Ботевска награда, на руската награда "Имперска култура", на сръбската награда "Арка" - за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. Първи носител е на македонската литературна награда "Книжен Дедал".



- Как се чувстват българските писатели в това време на криза и несигурност, на духовно невежество и социална нищета?
- Като целия народ - унизени. Но бъди  сигурен - те казват и ще кажат на българското бъдеще истината за това време и за неговите сегашни "строители". Политическият елит жестоко се самозаблуждава, че с временни манипулации може да излъже времето и хората - физкултурно мислене. Историята не прощава. Тези управници дали мислят  как ще се чувстват децата и внуците им след време, като четат какво са оставили писателите за тях. Патологична управленска посредственост, ужасяваща липса на интелегентност, отсъствие на достойнство, гьобелсово дебелоочие и наглост в използването на лъжата и властта.
- Една от новите ти книги е озаглавена "17 есета против този свят". Защо "против този свят"?
- Защото точно "този свят" не е човеколюбив и подменя духовните ценности с материални.
- Ти протестираш срещу отчуждението и подлостта, лицемерието и безчовечността, равнодушието. Коя от тези "черти на новия век" те възмущава най-силно, предизвиква в тебе гняв и омерзение?  
- Имам още отрицания. Например: отговорността пред думите - няма такава днес, манипулацията е новата атомна бомба на този век. Още - отсъствието на идеи за бъдещето. Иначе най ме отвращава липсата на обич към човека, към обикновения човек. Обичта към себе си или самовлюбеността, която напоследък често наблюдавам, ме развеселява.
- Какво направи (и не направи) българската държава през изминалите 20 години за отстояване и развитие на националната ни културна традиция и духовност?
- Направи нещо в археологията и доведе в интонационната ни среда западното музикално изкуство, като разби не на пух, а на прах българското изкуство, ликвидира толкова театри (последно - Смолянския театър "Николай Хайтов"). Извади от репертоара им българските автори и ги замени с чуждоземни (в повечето случаи твърде посредствени). Смачка българското кино (да не навлизам в конкретни факти); икономически прегази творческите съюзи (били тоталитарни?!). А Съюзът на българските писатели, който е създаден през 1913 г., и той ли е "тоталитарен"?                                                                    Провокираната от световната олигархия икономическа криза лиши българите от възможността да общуват с картини, книги, музикални изпълнения, но пък даде възможност на явното бездарие, което има пари, да си купува всякаква реклама.
- Коя е най-голямата грешка в осъществяваната културна политика през последните години?
- Отсъствието на национална политика за популяризиране на културните постижения на страната ни. Живеем в глобализиращ се свят. Малка държава като нашата, с малък език, трябва да полага големи усилия, за да запази националния си облик и да показва изкуството си на света. Очевидно е, че не можем да бъдем интересни на Испания, Италия и Франция с нашите домати (които отдавна не произвеждаме).
Немците се интересуват от националното своебразие на културата ни. Бил съм много пъти свидетел на това, а нашата държава, като че ли работи много повече за пропагандиране на чуждото изкуство, отколкото на българското. Искам да бъда разбран правилно - не съм за културен изолационизъм. Замяната на българска култура с чуждестранна е добър и полезен жест, но не бива това да става за наша сметка. Българските ценностти също са европейски. Общочовешки. А и не трябва да полагаме грижи само за творчеството на министъра на културата. Има още стотици изключително талантливи български творци от всички сфери на изкуството.
- Ти няколко пъти постави остро пред "властта" въпроса за липсата на отношение от страна на държавата към българската книга. Някой чу ли те досега или казаното от теб си остана "глас в пустиня"?
- В началото на мандата на предишното правителство министър-председателят и министърът на културата събраха за първи и за последен път културни дейци и когато казах, че държавата трябва да осигури присъствие във всички книжарници на българската литературна класика, Вежди Рашидов ми отговори, че съм искал да върна социализма. Да, това е "глас в пустиня", защото отсреща е пустиня.
- Какво следва да се направи, за да бъде спрян напливът на чуждестранната литературна конфекция и пошлите заглавия, които заливат книжния ни пазар?
- Всички забранителни мерки са вредни и недемократични. Трябва обаче да се подпомага качествената българска литература, да се съдейства не на рекламната, а на сериозната литературна критика, за да се мотивира интерес на читателите, особено младите, към българската литература.
- А какво се случи с предложението ти да бъде приет Закон за българския език?
- Пак среща с духовната пустиня. Предложението за закона за българския език не е мое, а на Николай Хайтов. Трябва да изпълним дълга си към големия български писател.
- Кой ще ни защити от латинизацията, кой ще спаси българското " Аз, буки, веди..."?
- Именно този закон. Тук е мястото да кажем, че е изключително важна ролята на общините, на кметовете, за да бъде спряна латиноезичната инвазия в надписите и рекламите, навсякъде.
- Като кандитат от Коалиция за България какви идеи за промяна ще предложиш и отстояваш, ако бъдеш избран за депутат в бъдещия парламент?
- България да бъде страна с работеща и развиваща се икономика; в България да има социална справедливост, а културата й да бъде национален приоритет.
- Какво е според тебе властта - средство за постигане на някакъв интерес, начин за облагодетелстване или кауза?
- ... Национално отговорен дълг. Непростимо е българският народ да продължи да бъде брутално ограбван; всекидневно унижаван с лъжи и манипулации, управляван от неграмотници. Властта трябва да излъчва и да реализира доброта и загриженост, а не бруталност и малокултурие.
- На кого и на какво ще разчиташ в предизборната конкуренция?
- На честните обикновенни хора, които са народът, а не списък с избиратели.
- Каква е максимата, която възнамеряваш да следваш?
- Бързай да правиш добро!
- Благодаря ти!