Непредвиденото лице на изборите

Станислава Гайдажиева
 
Българските граждани отидоха до избирателните урни, за да направят своя избор за една по-различна България. България, която ще зачита гражданските им права по-упорито и ще защитава интересите им по-смело в европейски и международен план. България, от която те очакват позитивна промяна на социалното и жизненото си положение.
Вотът на 12 май бе по-различен от изборите преди това. Не само защото до него се стигна след повсеместни протести на хората срещу високите сметки за ток, ниските заплати и бедността, но и защото той се превърна в катализатор за множество скандали, стигнали дори до Брюксел, един от тях - като българския "Уотъргейт".
Аферата с подслушванията, в която се твърди, че е замесен и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, връхлетя "столицата на Европа" с пълна сила и доведе до това, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент одобри включване на темата за обсъждане в някое от идните си заседания. Не трябва обаче да се лъжем, че щом в Брюксел вече са запознати с вътрешнополитическите ни дрязги, ще имаме лесен резултат от проведените парламентарни избори.
Европейската комисия може и да си мълчи за момента за българския "Уотъргейт", като се въздържа от коментари и мнения, но очевидно институции като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) имат намерение да държат България под око.
След като на 16 април ОССЕ отвори мисията се за наблюдение на изборите, с десет наблюдатели в София и дванадесет в цялата страна, ПАСЕ обяви на 7 май, че също изпраща 19 наблюдатели начело с швейцареца Андреас Грос. В допълнение за първи път има и паралелно преброяване на гласовете, извършено от австрийския институт за публични изследвания и консултации SORA и поискано от пет партии, измежду които е и БСП. Всичко това вече е знак, че Европа сметна за нужен мониторинга върху политическите събития в страната. Вярно е, че наблюдателите от ОССЕ дойдоха в България по покана на българските власти, но категоричен бе междинният им доклад, според който въпреки че официалната предизборна кампания се фокусира върху социални въпроси като бедността, борбата с корупцията и организираната престъпност, "дискурсът й се характеризира с употребата на националистически, понякога подстрекателски език и твърдения за купуване на гласове".
Резултатът за България от тези преждевременни парламентарни избори ще е ключов не само за вътрешната стабилност и просперитет, но и от друга гледна точка, за която в страната се говори недостатъчно, ако въобще се говори. През втората половина на 2018 г. България по план ще трябва да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Тава ще е първото ни председателство след присъединяването на страната през 2007 г. и от него ще зависи как останалите страни-членки ще гледат на нас.
Именно това ще е времето, когато България ще бъде отговорна за общите решения на съвета във всички аспекти от неговата работа. Тогава ще имаме и възможност да представим страната си в по-друг, по-добър облик. Правителството, което ще бъде съставено сега, след изборите, най-вероятно няма да бъде това, което ще поеме председателството. Но също толкова важно е, че то ще трябва да го подготви, и то успешно. През следващите четири години новоизбраните български политици ще трябва упорито да работят с колегите си в Брюксел, за да подготвят почвата за бъдещото ни председателство.
В тази връзка, вече като граждани на страна-членка от Евросъюза, трябва да започнем да мислим по-европейски и да си дадем сметка, че решението, което ще се вземе сега за правителство, ще има последствия и извън границите на страната ни. Дали преки или не - ще ги има.
Имаме отговорност към себе си и бъдещите поколения, когато правим своя избор с бюлетината, но имаме отговорност към Европа, която може и да ни критикува редовно за несвършената или недостатъчно добре свършената работа, но от която все пак черпим и дивиденти.
През септември миналата година бившият премиер Бойко Борисов обяви, че подготовката за българското председателство на съвета трябва да започне възможно най-скоро. Той дойде, каза и си отиде. Но си отиде, без да свърши това, за което говореше. За да бъдем честни, трябва да признаем пред себе си, че не няколкото визити на президента на Европейската комисия Барозу у нас и не асфалтът, положен благодарение на европейски пари, са подготовката, от която имаме нужда ние, българските граждани и България.
Правителство, което има опит с Брюксел, но и наистина е готово да "поправи грешките" и работи здраво в България и за България е това, от което всички имаме нужда. Няма да е лесно, но отговорност, съчетана с активност и желание за промяна, е успешната формула за просперитет. Нашият просперитет!